"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Плодът на Духа

Ричард О'Фил


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2010 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 30 януари - 5 февруари 2010 г.

Плодът на Духа е милост


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 30 януари
Стих за запаметяване:
"И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение" (Колосяни 3:12).

Описвайки какво прави любовта, ап. Павел се сеща първо за търпението: "Любовта дълго търпи" (1Коринтяни 13:4). И веднага след това пише, че тя е и "милостива" - за да покаже, че любов и милосърдие са неразривно свързани, че без милосърдие нито едно дело не може да бъде извършено от любов!

Както разбрахме, търпението е въздържаща се любов. Милосърдието, от своя страна, представлява по-активно изразяване на любовта. Търпението често може да се изразява в невършене на нищо; милостта - точно обратното - се проявява чрез това, което казваме и вършим, и още по-важно - как го казваме и как го вършим; а най-важното - защо го казваме и защо го вършим.

Милостта е по възможностите на всеки, макар да изисква жертване на време и сили. "Милост" е дума с много значения. Като много близка на любовта, тя носи в себе си невероятна сила; свидетелства чрез самата себе си какъв е Бог.

За тази седмица прочетете:
2Царе 9:1-13; Притчи 15:1-5; 25:11-15; Матей 5:43-48; Лука 6:35, 38; Ефесяни 4:32; Колосяни 3:12-14



Пример за милосърдие Неделя - 31 януари

В Планинската проповед Исус ясно обрисува милостта и добротата на Бога. Прочетете Матей 5:43-48 и отговорете на следните въпроси:


1) Към какъв върховен стандарт ни призовава Исус с тези думи?

2) На какво основание?

3) Обърнете внимание как използва думата "съвършен" в 48 стих. Какво означава в случая "съвършен" и как тълкуването на думата в този контекст ни помага да разберем какво означава да бъдем съвършени "както е съвършен нашият Небесен Отец"?

Милостивите дарове на Бога са точно това - милостиви дарове. Не могат да бъдат нито спечелени, нито заслужени от нито едно човешко същество, защото всеки човек съзнателно греши против Него - или Му обръща гръб, или Го игнорира. В този смисъл и най-големият грешник е в "една и съща лодка" с най-големия "светец" - нито единият, нито другият заслужават милостта и добротата, която Бог дава на всички.

В тези стихове Исус ни призовава да бъдем "съвършени", даже съвършени като Отец. И как да стане това? Като обичаме неприятелите си, като се молим за тези, които ни гонят, като сме любезни с онези, които не са любезни с нас. Ето, това е дефиницията на Исус за съвършенство. Само опитайте да си представите какво щяха да представляват църквите ни, какво щяха да представляват домовете ни, ако умирахме за себе си достатъчно, за да живеем по този начин! Свидетелството ни щеше да има сила, която дори "портите адови" не могат да надвият. Кое е единственото, което ни спира? Нищо друго, освен грешните ни и отмъстителни сърца, които ни карат да се държим по-скоро като "бирници".


Какви болезнени и дълбоки промени ще ви се наложи да извършите, ако искрено възнамерявате да последвате тези Христови думи?




Милост към "умрялото куче" Понеделник - 1 февруари

Прочетете 2Царе 9:1-13. Как Давид проявява милост? Как това негово дело разкрива Божия характер?


"Поради доносите на Давидовите врагове Мемфивостей подхранва силни предразсъдъци срещу него, считайки го за узурпатор. Но щедрият и любезен начин, по който царят го приема, неговата неизменна любезност спечелват сърцето на младежа и той силно се привързва към Давид. Подобно на баща си Йонатан, той чувства, че неговите интереси съвпадат с тези на избрания от Бога цар" (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Милостта, която Давид проявява към дома на Саул, решението, което взема спрямо потомците му, показват, че се старае да следва Бога като модел за подражание. Той признава, че е грешник като всички човеци, че е получил незаслужена милост и благодат от Божията ръка и затова ще предава тази благодат към живота на другите.

Преди да можем да предаваме Божията благодат към останалите, какво би трябвало да сме осъзнали? Виж Лука 7:47. Кой жизненоважен принцип е записан тук? Каква значима роля има? Как ни помага да разберем целия въпрос за проявяването на милост?

Помислете за малко върху добротата и милостта на Бога спрямо вас. Заслужавате ли ги? Той дължи ли ви ги? Дали мислите, делата и думите ви са толкова неегоистични, толкова святи и любящи, че Бог просто ви връща за онова, което сте сторили на другите? Най-вероятният отговор на тези въпроси е "не". И точно тук се крие разковничето. Когато осъзнаем, че Бог ни е простил, че ни обича макар да сме такива, каквито сме, и въпреки всичко, което сме направили, чак тогава истински можем да разберем какво означава да бъдем милостиви и любящи спрямо онези, които не заслужават нашата милост и любов. Ето защо е толкова важно кръстът и онова, което той означава лично за нас, да бъде винаги пред очите ни.


Какви неща ви е прощавал Бог през годините? След като ги осъзнаете, как това променя отношението ви към онези, които са ви наранили?




Благи думи Вторник - 2 февруари

Ефесяни 4:32. Стихът започва с думите: "...а бивайте един към друг благи". Обърнете внимание как този стих подхожда идеално на размислите ни вчера - да се отнасяме към другите така, както Бог се е отнесъл към нас!

Милосърдието е качество на християнина във всички случаи. Но има три специфични случая, които изискват да им обърнем специално внимание.

Първо, длъжни сме да проявяваме милосърдие към духовните бебета. "Но сме били нежни посред вас както доилка, когато се грижи за чедата си" (1Солунци 2:7).

Второ, длъжни сме да проявяваме милосърдие към слабите и да ги насърчаваме. "Прочее ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си" (Римляни 15:1).

Трето, трябва да служим като болногледачи на духовно болните (2Тимотей 2:24, 25).

Бизнесмен казва: "Нямам търпение вечер да се прибера у дома. Толкова съм изтощен от усилието да бъда мил и любезен цял ден!".

Милосърдието, особено в домовете ни, е съдбоносно важно. И един от най-важните начини да го проявяваме, особено в семейството, е начинът, по който си говорим. Атмосферата в един дом до голяма степен се определя от думите, които се изричат в него. Толкова много проблеми, толкова много болки, толкова много напрежение и открити битки щяха да бъдат спестени, ако внимавахме не само какво казваме, но и как го казваме. Често се случва някой да каже на някого нещо, без това да го нарани или обиди, а в друг случай да му каже същото и това да го засегне и обиди дълбоко. Ключът е в това как говорим. Човешката реч е нещо повече от смисъла на самите думи; тонът, изразът на лицето, езикът на тялото, акцентите - всички те са част от мислите, чувствата и идеите, които предаваме на другите.


Прочетете Притчи 15:1-5 и Притчи 25:11-15. Какви важни принципи относно съдържанието на думите ни и начина, по който ги изричаме, откривате тук? Какви думи използвате вие в разговорите си. Как вербалното ви общуване с околните може да стане по-благо?




Милостта се отплаща Сряда - 3 февруари

"Давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва" (Лука 6:38). Какво казва тук Исус? Кои житейски принципи разкрива?


Често начинът, по който се отнасяме с другите, се връща върху нас като бумеранг. Това означава, че ако сме милостиви и любезни, е много по-вероятно те също да са такива с нас. Обратното също е вярно - бъди лош с другите и те ще бъдат лоши с теб.

Разбира се, не е задължително винаги да става така. (Само си спомнете Исус и начина, по който се отнасят с Него!) Но дали става, или не, всъщност няма никакво значение. Като християни трябва винаги да бъдем милостиви дори тази милост да не получава отплата. Фактически, както вече разбрахме, проявата на милост към хора, които не са милостиви с нас, е белег на истинския Христов последовател. Но все пак като цяло начинът, по който се отнасяме с околните, винаги влияе върху начина, по който те се отнасят с нас. "И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на Закона и пророците" (Матей 7:12).


Прочетете Лука 6:35. Как тези мисли хармонират с урока от цялата седмица?


Винаги е лесно да бъдеш мил и любезен с някого, който може да ти бъде полезен с нещо. Всички го правят. По-трудното е да бъдеш благ (особено ако ти струва скъпо) към онези, от които никога нищо няма да получиш в отплата. Ето, това е истинският изпит. Изпитайте сърцето си. От какво е мотивирано вашето милосърдие - от неегоистична и самопожертвувателна любов или (макар и слабо) от желанието да сте номер едно? Ако е вярно дори и малко, как можете да се промените?




Привидно милосърдие Четвъртък - 4 февруари

Прочетете Колосяни 3:12-14 и запишете текста със свои думи. Как тези стихове обясняват същността на понятието "последовател на Христос" (обърнете внимание на употребата на думите "съвършен" и "съвършенство")? Помислете колко мощно би било нашето свидетелство пред света, ако прилагахме тези думи на практика.


Александър Макларън - известен лондонски свещеник от деветнадесети век - пише следното: "Милосърдието е най-голямата сила в света. Вземете всички парни чукове, произведени в света и удряйте един айсберг. Сравнително малкото топлина, произведена от ударите, ще разтопи съвсем нищожно количество от него и той ще си остане лед - дори и онези частици от него, разхвърчали се във вид на прах. Но придвижете внимателно айсберга на юг и слънчевите лъчи ще победят смъртния студ. Айсбергът ще се разтвори в топлия океан. Милостта е всепобеждаваща".

Като адвентисти ние разполагаме с мощно писмено доказателство в подкрепа на твърденията си. (Ако нямаме, какво изобщо правим тук?) А това, разбира се, е важно. Само че имаме нужда от нещо повече от правилно учение, нали?

"Ако се смирим пред Бога, ако бъдем благи и любезни, с меко сърце и състрадателни, там, където сега има едно обръщане към истината, ще има сто" (Елън Уайт. Свидетелства към църквата).

Когато преподаваме доктрините на църквата, не забравяме съботата, състоянието на мъртвите, произхода на злото и други основополагащи истини. Дали обаче сме също толкова загрижени и дали наблягаме също толкова сериозно върху важността на милосърдието и на останалите елементи от плода на Духа, на Планинската проповед и на 1Коринтяни 13 глава? Да знаем, че съботата е седмият ден и че мъртвите спят до възкресението или че Христовата праведност ни покрива и днес, и в последния съд, е добро и важно. Но да знаем всичко това не означава, че познаваме истината - такава, каквато е в Исус (Йоан 8:32), - защото истината ни прави свободни (Йоан 8:32); с други думи, истината ни променя и ни прави повече подобни на Христос. Нека тогава се запитаме: "Притежавам ли реално истината, ако Истината, т.е. Исус, не е в мен?".




Разширено изучаване Петък - 5 февруари

"От всеки християнски дом трябва да струи свята светлина. Необходимо е любовта да се изявява в действия (...) в грижовно милосърдие, в нежна, несебелюбива любезност. Има домове, в които тези принципи се следват - семейства, в които всички се покланят на Бога и цари истинска любов. Техните утринни и вечерни молитви се издигат към Него като сладко благоухание и Божиите милости и благословения се спускат върху молителите като утринна роса" (Елън Уайт. Адвентен дом).

"Мнозина считат проявяването на любов за слабост и се държат резервирано, което отблъсква другите. Този дух прекъсва потока на милосърдието. Когато приятелските и щедри импулси бъдат подтискани, те чезнат, сърцето става пусто и студено. Трябва да се пазим от тази грешка. Любовта не може да съществува дълго, ако не се изразява. Нека сърцето на онзи, който е свързан с вас, не загива поради липса на милост и състрадание" (Пак там).

За разискване:

1. В групата разисквайте върху въпроса в края на частта за четвъртък: "Притежавам ли реално истината, ако Истината, т.е. Исус, не е в мен?". Какви изводи можете да направите от отговорите си?

2. "Любовта не може да съществува дълго, ако не се изразява." Какво означава това и защо е толкова важно за нас като църква?

3. Още веднъж преговорете библейските текстове от тази седмица, които коментират "съвършенството". Как трябва да разбираме това понятие? Кои са най-често срещаните проблеми и погрешни тълкувания, с които се сблъскваме като църква при употребата му?

4. Обърнете поглед назад към собствената си опитност в миналото и вижте как отношенията на другите адвентисти към вас са се отразили върху вярата ви. С други думи, бяха ли хората милосърдни към вас и ако да, как ви повлия тяхното милосърдие? Или бяха немилостиви с вас и ако да, как това се отрази върху вярата ви? Какви поуки можете да извлечете за бъдещото си отношение и разбиране спрямо другите, за важността на милостта като начин на свидетелстване?




Разказ
Невидимият бодигард

Ейбрахам Орил живее в Централните Филипини. Работи в малка бакалия, за да издържа семейството си, но най-голямото му желание е да споделя Христос.

Той е водещ на радио програма, която се излъчва за областта. Всяка неделна сутрин отива с мотопед до радио станцията, за да излъчи програмата на живо. По време на едно от предаванията си разисквал въпросът за съботата. Един от слушателите се разгневил от казаното. В края на предаването Ейбрахам излязъл от радиото, качил се на мотопеда си и тръгнал към дома. По пътя забелязал, че го настига мотор. Когато се обърнал, видял пистолет.

Двамата мотористи минали пред Ейбрахам и спрели на място, където нямало къщи. Човекът с пистолета слязъл и насочил пистолета към Ейбрахам.

„Господи, спаси ме, ако е волята Ти”, помолил се Ейбрахам, когато наближил до двамата мотористи. Минал пред тях, без да му навредят, и се прибрал у дома.

Следващата неделя радио програмата била продължение на темата за съботата. Когато Ейбрахам приключил, излязъл заедно с приятеля си Карлито от радио станцията. Същите двама мъже стояли наблизо с мотора си. Този път били въоръжени с ножове. Спуснали се с вдигнати оръжия и Карлито вдигнал ръка, за да се предпази от нападението. Един от мъжете замахнал с ножа си, но внезапно паднал. При падането си счупил ръката. Изправил се на крака и заедно с другия нападател избягали.

Мълвата за осуетеното нападение се разпространила бързо из цялата област. Братовчедът на единия от нападателите разказвал на хората: „Тези мъже наистина са от Бога. Иначе защо ангели щяха да ги пазят?” Ейбрахам разбрал, че двамата имали намерение да го убият, но невидима сила им попречила.

Ейбрахам продължава да излъчва радио програмите и двама души вече са се кръстили в резултат на неговото свидетелство за Божията закрила.


* Ейбрахам Орил живее в планините близо до град Думагет, Филипините.

Created by ULimited®