"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Плодът на Духа

Ричард О'Фил


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2010 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 9 - 15 януари 2010 г.

Плодът на Духа е радост


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 9 януари
Стих за запаметяване:
"Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна" (Йоан 15:11).

Радост и щастие не са непременно едно и също нещо. Щастието е резултат от благоприятно стечение на обстоятелства, а радостта е резултат от пребъдването - например пребъдването в Истинската Лоза.

В Псалм 4:7 радостта и щастието са противопоставени: "Положил си в сърцето ми радост, по-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното". "По-голямата радост" произтича от познаването на Бога и упованието в Него; щастието е резултат от преживяването на приятни събития (като изобилна жетва, да кажем). Вътрешната радост е устойчива, щом се уповаваме на Бога; щастието е непредсказуемо като жетвата. Вътрешната радост надвива обезсърчението; щастието го прикрива. Вътрешната радост е продължителна; щастието е временно.

Радостта е удовлетворение от живота, по-дълбоко от болката или удоволствието. Този вид радост води началото си от съзнанието за Божието присъствие в живота ни, позволява ни да се издигнем над обстоятелствата и да се съсредоточим върху добротата и любовта на Бога. В сърцевината на християнската радост стои фактът, че Бог е работил и работи за спасението на всички, които Му се доверяват.

За тази седмица прочетете:
Псалм 139; Лука 15:4-24; Йоан 15:10, 11; Евреи 11:16



Радост по заповед Неделя - 10 януари

Много вярващи хора позволяват на обстоятелствата около себе си да ги измъчват и постоянно се люлеят между духовни върхове и спадове. Радостта им се струва наблагоразумна, дори невъзможна. Затова е дадена заповедта да се радваме "в Господа" (Филипяни 4:4).

Невинаги можем да се радваме на обстоятелствата или на общуването си с други хора, тъй като и двете могат да бъдат с отрицателен знак. Но можем да се радваме в Господа, защото Той винаги е добър и никога не се променя.

Духовната ни стабилност зависи пряко от нашето познаване на Бога и от посвещението ни към Него. Богопознанието ни помага да се издигнем над заобикалящите обстоятелства и ни осигурява стабилност. Ето защо псалмите са написани в поетична форма, в рима и са пригодени за пеене. По този начин народът на Израел запаметява Писанията и пее химни - за да задълбочи своето познание за Бог. Когато Го познаваме, всичко останало ни изглежда по-незначително.


Прочетете 139 псалм, Римляни 8:28 и 1Петрово 1:8, 9. Какви основания за радост имаме? Как да се научим да се радваме в тези Божии обещания?


Трябват ви още основания за радост? Какво ще кажете за следните: Бог ни е спасил, осиновил ни е и е обещал да ни даде наследство в Исус Христос (Ефесяни1:1-11); когато Господ се завърне, ще се наслаждаваме на Неговото присъствие и на небесните места, които Той ни е приготвил (Йоан 14:2, 3); докато дойде този ден, за нас е радост да знаем, че Бог ще се погрижи за всяка наша нужда (Филипяни 4:19); нещо повече - имаме привилегията да служим на Онзи, Който е върховната Любов. Това включва споделяне на добрата вест с изгубените и насърчаване на братята и сестрите по вяра да засилват своята любов и да Му служат. Освен това радост е да знаем, че можем да се молим на Бог по всяко време (Евреи 4:15, 16). И накрая, можем да се радваме, уверени, че смъртта няма да има за нас последната дума (1Коринтяни 15:54).


Въпреки тези обещания и въпреки всички основания, които имаме да се радваме, всички се борим с тъгата, обезсърчението и болката. Това са "фактите от живота" тук и сега. Как да открием радостта, която ни предлага Христос, независимо от обстоятелствата? Какви решения можем да вземем, които ще ни помогнат да се възползваме от радостта, оставена на наше разположение?




Христовата радост Понеделник - 11 януари

За да разберем Христовата радост в пълнота, трябва да разгледаме изпълнения с радост живот на Христос. Откъде идва Неговата радост? По какви принципи живее Той?


Каква е ролята на радостта в три от най-популярните притчи, разказани от Исус? Кое е общото между тях?


- Изгубената овца (Лука 15:4-7)

- Изгубената монета (Лука 15:8-10)

- Блудният син (Лука 15:11-24)

Тези три притчи ни позволяват да надникнем в Божието сърце, което копнее да празнува. Това е чистата Божия радост - радостта от намирането на изгубените. Затова не е чудно, че въпреки всички изпитания и страдания, Исус е помазан с радост - защото знае, че много хора ще бъдат спасени благодарение на онова, което Той извършва.

Обърнете внимание на знаменитите думи в Евреи 12:2, 3. Размишлявайте с молитва върху тях: "...заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол...". Запишете мислите, появили се в ума ви, докато разсъждавате над тези думи. Коя е тази предстояща радост? Защо спасението на изгубените грешници е толкова важно за Бога?


Как ще съгласувате идеята, че Исус е "Човек на скърби и навикнал на печал" (Исая 53:3) и в същото време е радостен? Помислете над някой проблем от своя собствен живот, който ви причинява скръб и печал. Как въпреки тази скръб можете да преживеете същата радост, която преживява Исус?




Радост в послушанието Вторник - 12 януари

Прочетете Йоан 15:10, 11. С какво Исус свързва радостта? Как става това на практика? С други думи, защо води към радост?


"Но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ" (Псалм 1:2).

"Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми" (Псалм 40:8).

Няма по-велика радост от радостта да се покоряваш на Божията воля. На някого може да му се стори, че наблягането върху послушанието към Божия закон само натоварва повече и без това виновната човешка съвест. Но факт е, че покоряването на Божията воля освобождава. Не забравяйте, че именно непослушанието довежда до войната в небето, до греха и смъртта на тази планета. Цялата човешка болка и страдание са резултат от това, че човекът престъпва Божията воля. Следователно послушанието към нея чрез вяра е това, което ще помогне за възвръщането на радостта.


Прочетете Псалм 19:8, Еремия 15:16 и Матей 7:21-27. Каква връзка правят тези текстове между послушанието и радостта?


Точно колкото Библията е категорична по въпроса, че не се спасяваме чрез дела, толкова е категорична и за това, че делата са неразривно свързани със състоянието на спасения човек. Делата разкриват пред Всемира реалността на нашето спасение, на това, че сме се посветили на Бога. Ако наричаме някого законник само защото не прави компромиси с послушанието си спрямо Божията воля, означава да попаднем в капана, за който ни предупреждава Исая: " Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!" (Исая 5:20).


Как вие лично преживявате радостта от послушанието? Или нека зададем въпроса обратно: Как преживявате страданията поради непослушанието си към Господа?




Радост в трудни времена Сряда - 13 януари

"Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте - Аз победих света" (Йоан 16:33).


Дълги години се е вярвало, че ако някой преминава през трудности - или е извършил някакъв грях, или няма достатъчно вяра. Каква примитивна и студена представа за Бога! Исус ясно заявява, че в този живот всички ще имаме проблеми - и вярващи, и невярващи. Колкото и да обичаме историята за Даниил в рова на лъвовете, факт е, че повечето християни, хвърляни на лъвовете, са били разкъсани от зверовете. Същото се отнася и за тримата младежи в огнената пещ - повечето християни, качени на кладите, са изгорели!


Прочетете Галатяни 6:9, Яков 1:2-4 и 1Петрово 1:6. Каква надежда, какви обещания съдържат тези стихове? Как могат да ни помогнат във време на болка?


Помислете дали много съвременни вярващи нямат радост просто защото са се концентрирали върху себе си. Колкото и да са реални проблемите ни, съсредоточаването единствено върху тях само ще ги направи да изглеждат още по-страшни в съзнанието ни. Реално погледнато, имаме основание да се радваме, но... не в нас самите, а в Бога.

Не казва ли Той, че "и космите на главата ви са всички преброени" (Матей 10:30)? Размислете над обещанието, закодирано в тези думи. Ако сме уверени, че нашата сигурност е в Исус, в дни на изпитание ще се стараем да помагаме на другите и да им служим; ще знаем, че самосъжалението ни може да се обърне в радост чрез един прост акт на волята. "И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си" (Йов 42:10).


Независимо какво преживявате в момента, потърсете човек, който също преживява трудности. Със сигурност познавате поне един нуждаещ се от помощ, насърчение и подкрепа. Защо натоварването с бремето на друг може да облекчи вашето собствено бреме?




Радост, която устоява Четвъртък - 14 януари

"С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха" (Евреи 11:24, 25). Кои принципи на християнския живот откривате в тези стихове? (Вижте още Лука 9:23; Деяния 14:22; Филипяни 1:29). Как да ги свържем с обещанието за радост? (Евреи 11:16; 1Петрово 1:6-8).

Решението на Моисей да обърне гръб на египетския престол определено е политически неправилно. Ако бе предпочел да остане в Египет, щеше да стане следващият Фараон. Можеше да поразмисли дали това отиване в пустинята наистина е Божията воля за него. Може би нямаше да му е чак толкова трудно. Често намираме толкова много "добри" основания да вземем погрешното решение!


Спомнете си последния път, когато взехте погрешно решение въз основа на "добри" причини. Какви трудни уроци научихте?


Макар радостта да идва от съзнанието, че сме под закрилата на Божията воля, преките последствия често могат да бъдат тежки и болезнени. Представата, че щом приемем Исус и се покорим на Словото Му, всичките ни проблеми ще изчезнат, може да доведе до обезверяване. Да станеш посветен християнин - това не гарантира нито пари, нито слава, нито влияние. Всяка година хиляди хора биват преследвани, някои дори измъчвани и убивани за своята вяра.

Нашата надежда, нашето спасение трябва да зависят от нещо над този свят; нещо по-велико от всичко, което той може да предложи. Колко е важно тогава да се съсредоточим върху онова, което Исус е направил за нас и което ни е обещал, независимо какво преживяваме. В противен случай не ни остава нищо, освен това, което предлага светът. А както е добре известно, всички негови "подаръци" в даден момент се вгорчават.




Разширено изучаване Петък - 15 януари

"Дълг на християните е да убедят света, че Христовата религия съблича от душата дрехата на бремето и скръбта и я облича с радост и веселие. Който приеме Христос като прощаващ греха Спасител, облича Неговата светла дреха. Спасителят взема неговия грях му и му вменява Своята правда. Тогава радостта му става пълна.

Кой има по-голямо право да пее радостни песни от християните? Не очакват ли те да станат членове на царското семейство, деца на Небесния Цар? Евангелието не ги ли свързва с връзките на великата радост? Когато напълно приемат Божиите обещания, в живота им навлиза небесен блясък" (Елън Уайт. Призив за здравен евангелизъм и здравно обучение).

За разискване:

1. Отворете Библията и си изберете няколко истории на нейни известни герои. Колко радост са преживели те според вас? Какво ще кажете за Ной, Авраам или Йосиф? Ами за Даниил, Давид и Еремия? Или Павел и Йоан Кръстител? Какво научавате от техните преживявания - и добрите, и лошите - за реалното естество на Христовата радост?

2. Какви светски начини познавате за постигане на "щастие"? Доколко са успешни? Какво сте научили за тях досега? Всички светски начини ли са лоши? Могат ли и трябва ли да имат място в нашия живот?

3. Колко щастие и радост може и трябва да очакваме от този живот дори да сме християни, които живеят с познанието за Божията безпределна любов? С други думи, когато навсякъде около себе си виждаме болести, страдания и смърт; когато знаем, че много души ще бъдат погубени завинаги, доколко можем да бъдем щастливи? Не е ли в известна степен проява на егоизъм да се радваш на "добрия си късмет", знаейки, че други ще погинат?

4. Защо колкото повече се концентрираме върху себе си, толкова по-нещастни се чувстваме?

5. Защо надеждата и обещанието за вечен живот в една напълно нова земя са така ключови за цялостната ни християнска опитност? Какво ни остава без тях? Защо е важно тази надежда винаги да бъде пред очите ни? В крайна сметка, дори да имаме цялото добро тук, в този свят и в този живот, то няма да продължи вечно. Доколко удовлетворяващо би могло да бъде тогава?




Разказ
Търсене на истината
Тунджи Адееко

Израснах в област в Нигерия, където са разпространени няколко религии – поклонение пред идоли и анимисти, мюсюлмани и християни. Чудех се коя от тях съдържа истина. Изпълнявах някои ритуали и участвах в религиозни церемонии, но продължавах да си задавам този въпрос.

Веднъж заедно с няколко приятели минахме покрай адвентно училище. Някой от групата се пошегува с адвентистите, като спомена, че те ходели на църква в събота. Всички се засмяха, а аз се зачудих дали има християни, които наистина да се покланят на Бога в събота.

Не можех да отида на църква, за да науча повече за съботата, затова започнах да чета Библията и да търся отговори. Потърсих думата събота, но не я намерих. Смятах, че шабат се отнася за неделя, така че и там не открих задоволителен отговор.

След известно време ми попадна брошура за съботата и аз прочетох, че Бог е сътворил света в шест дни и си е починал на седмия. Когато проучих библейските текстове, стигнах до убеждението, че съботата е Божия наредба, а неделята – човешка традиция.

Почувствах, че Бог е Някой, на Когото мога да се доверя; Някой, Който ме е създал и желае да общува с мене. Продължих да изследвам и разбрах, че Бог толкова много желае да общува с хората, че е дошъл в човешката история и е предал това, което желае да знаем за Него.

Намерих библейския текст, който ни казва да спазваме заповедите и да вярваме в Исус. Осъзнах, че евреите са приемали заповедите, но не приемат Исус. Повечето християни приемат Исус, но се спазват всичките Му заповеди. Бях сигурен, че Бог има църква, която притежава вярата в Исус и спазва всичките десет заповеди.

Разбрах, че за да се покланям на Бог в дух и истина, трябва да спазвам съботата. Спомних си за адвентната църква, която бях видял край пътя, и скоро намерих адвентна църква до мястото, където учех. Започнах да посещавам богослуженията.

Когато се върнах у дома за лятната ваканция, посетих адвентната църква, която бях видял преди много месеци. Сестра ми се разтревожи, когато разбра, че я посещавам, но аз знаех, че трябва да намеря спасението си в Христос, а не чрез която и да е личност. Ходех тайно там всеки път, когато имах възможност.

Благодаря на Бога за това, че ми показа истината. Той използва една обикновена църковна сграда, подигравката на сестра ми, Библия и брошура, за да ме доведе при Себе Си.



Created by ULimited®