Аз принадлежа на краля

Чули ли сте куче да ходи на погребение? Странно нещо наистина. В такива случаи кучетата обикновено си стоят вкъщи, за да не излаят в неподходящ момент и да се получи неловко положение.

Но аз зная за едно куче, което отишло на погребение. Името му било Цезар и то било любимото куче на английския крал Едуард VII.

Този крал бил известен като "Миротворецът", защото въздържал другите европейски владетели от войни и вражди. Бил известен също като много добър човек, който обичал коне и кучета, а най-много - малкия си фокстериер.

Цезар, като любимец на краля, тичал навсякъде из палата. Можел да ходи и там, където на друг не било позволено. Важни хора трябвало да чакат ред да влязат в присъствието на краля, но Цезар можел да влиза и излиза когато си пожелае.

Цезар лежал на килимчето в краката на краля, а понякога и на скута му. Вършел неща, които никой друг не смеел да направи. Винаги имал достатъчно храна и най-хубавата колибка за спане. Щастливо куче бил той!

На врата си носел специална каишка, така че който и да го намери, да знае, че това не е обикновен фокстериер, а кралско куче. На тази каишка било гравирано името му - Цезар. Казват, че били написани и думите: "Аз принадлежа на краля!"

Когато през 1910 година крал Едуард умрял, по улиците на Лондон минала дълга процесия. Крале и принцеси дошли от всички краища на земята, вървели зад ковчега да отдадат последна почит. Хиляди войници и полицаи били строени от двете страни на улиците. Стотици хиляди хора вървели в мълчалива скръб и почит. Била много тъжна и тържествена процесия. И тогава за изненада на всички дотичал малък фокстериер - припкал, размахвайки лапички. Хората го забелязали и зашушукали: "Вижте това малко кученце. Трябва да е кралското куче! Сигурно е Цезар!"

Разбира се, че бил Цезар и това било ясно на всекиго не само от верижката, но и от самото му присъствие там! "Аз принадлежа на краля!" - той искал да бъде със своя господар и при смъртта му, както бил с него приживе.

Какъв прекрасен урок за всички нас! Защото има един друг Крал, Който иска да му принадлежим - и ти, и аз, и всеки. Този Крал е Царят на царете и Господарят на господарите - Исус Христос. Всичко, което трябва да направиш, за да Му принадлежиш, е да Му кажеш, че искаш да бъдеш Негово момче, Негово момиче. И Той с радост ще те приеме. От този момент ще можеш да ходиш из Неговия палат. Чрез молитва ще можеш да влизаш в Неговото присъствие в който и да е час от деня или нощта. Ще можеш да стоиш в нозете Му и да Го слушаш да ти говори чрез Светия Си Дух.

Разбира се, няма нужда да носиш каишка като Цезар. Но в сърцето ти Той ще напише думите: "Аз принадлежа на Царя!" Тогава ще помниш, където и да си, че си Негово момче, Негово момиче. Ще се стремиш да Го слушаш и да вършиш нещата, които Неговите момчета и момичета обичат да вършат. Ще говориш думите, които Неговите момчета и момичета обичат да употребяват. Така постъпките ти ще бъдат добри, благородни и любезни, а думите ти чисти и насърчителни.

И винаги, когато си изкушен да извършиш нещо лошо, ще си казваш: "О, не! Не мога да направя това; аз принадлежа на Царя!" Когато лоши приятели ти кажат да не послушаш майка си или баща си, или да излъжеш, или да откраднеш ти ще кажеш: "Не правя такива неща. Защото, знаете ли, аз принадлежа на Царя!"

Много скоро хората ще узнаят това. Ще разберат, че си различен. Ще кажат: "Това е добро момче - той е християнин!" или: "Прекрасно момиче - последователка на Господ Исус!"

И един ден, когато Исус дойде пак в Своята слава, за да вземе народа Си в небесните жилища, ще изпрати един ангел и специално за теб. Исус няма да остави никой, който е избрал да Го обича и да Му служи.

Прекрасно нещо е да принадлежиш на Царя!