Колко пъти

Джими беше много ядосан. За седми път този следобед Сюзън тихомълком беше бутнала влака, който той така старателно строеше и беше предизвикала ужасна катастрофа.

- Сюзън, много си лоша - извика той, когато малката му сестричка като стрела изхвърча от стаята. - Само да те хвана, ще видиш ти...

Но Сюзън излезе по-бърза от него и, зачервена и задъхана, пристигна в безопасната зона на майчиното присъствие.

Гневни искри хвърчаха от очите на Джими, когато се спусна след нея.

- Майко! - извика той. - Тая лоша Сюзън ми разваля влака вече за седми път. Но ще й дам да разбере! Няма повече да я търпя!

- Аз без да искам - рече Сюзън от своето убежище между майка си и печката.

- Без да искаш ли? - възмути се Джими. - Искаше, и то нарочно, през цялото време! Но сега ще се разберем с тебе.

- Слушай, моето момче - каза майката, - ти винаги си бил толкова добър към сестричката си. Мислех, че я обичаш. Та тя е още толкова малка и неразумна!

- Да, обичам я - отвърна Джими. - Но всичко си има граници! Тя ми разваля играта целия следобед и аз повече няма да търпя това. От, днес никога няма да й позволявам да си играе с мои неща - това е!

- Сюзън, това, което си правила, наистина не е хубаво! - каза майката - 3ащо си разваляла влака на, Джими през цялото време?

- 3ащото исках да гледам как се събаря - прошепна Сюзън, която все още държеше майка си между себе си и Джими. Толкова е смешно, като се събаря, само че той не обича това.

- Смешно било! - измърмори Джими. - Много смешно! Защо не се опита после да го оправи? Само ме дебне да свърша всичко, и след това го прекатурва. Ако нея това я забавлява, мене - никак.

- Сюзън, разбираш ли, че наистина не трябва да правиш повече така? - строго каза майката. - Не е хубаво! Защо не признаеш на Джими, че не си постъпила добре? Тогава може би ще ти позволи пак да играеш с него.

- Съжалявам - каза Сюзън колкото се може по-смирено.

- Съжалявала! - избухна Джими. - Съжалявала, съжалявала! Тя само това си приказва, а след това пак ще ми развали играта. Няма да се оставя да ме прави на глупак само с едно "съжалявам".

- Но аз наистина съжалявам - повтори момичето.

- Глупости! Да не си посмяла да се доближиш вече до мене, защото...

- Но аз наистина, наистина, съжалявам - тихо каза Сюзън. - Обещавам вече да не прави така!

- Пфу-у-у - извика Джими, като й обърна гръб. - Не вярвам нито дума на твоите обещания.

- Почакай за минутка, Джими - рече майка му.

- 3а какво? - отвърна той доста неучтиво.

- Щом Сюзън казва, че съжалява, ти би трябвало да й простиш.

- Да й простя ли? Твърде много вече съм й прощавал...

- Не е било твърде много! Никога не можеш да простиш на някого твърде много пъти.

- Не разбирам какво искаш да кажеш.

- Ами Библията казва, че апостол Петър отишъл при Исус и попитал: "Господи, до колко пъти да прощавам на брат ми, ако ми съгреши? До седем пъти ли?" А Исус му отговорил: "Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем".

- Седемдесет пъти по седем?! - възкликна Джими.

- Да - каза майката. - Седемдесет пъти по седем.

- Искаш да кажеш, че трябва да я оставям да ми преобръща влака седемдесет и седем пъти и все да й прощавам.

- Да, само че далеч повече пъти. Исус не казва седемдесет и седем пъти, но седемдесет пъти по седем. Колко прави това?

- Сега ще пресметна. Седемдесет по седем прави... четиристотин и деветдесет, Е, аз не бих могъл да й прощавам толкова много. Наистина е твърде много!

- Не, не е - настоя майката. - Виж, Джими, истинската любов никога не знае какво значи да спреш да прощаваш. Тя просто прощава и прощава, и прощава... Това има предвид Исус. Когато обичаш някого, както съм сигурна, че обичаш твоята малка сестричка, не можеш да спреш да му прощаваш и още, и още...

- 3начи да се примиря с нейните щуротии и да я оставя да ми разваля играта четиристотин и деветдесет пъти? И да ми се качи на главата! Така ли? Не, това няма да го бъде - тросна се Джими.

- Прощаването е много странно нещо - продума майката. - Когато Сюзън види, че й прощаваш, ще те заобича още повече, защото си добър и няма да иска вече да ти разваля играта. Не е ли така, Сюзън?

- Да - отвърна тя, като се показа малко по-смело иззад полага на майка си. Ако той ми прости, аз обещавам никога вече да не правя така.

- Ето - рече майката, - нали ти казах! А сега ми хрумна нещо интересно. Нека всеки от вас да си спомни колко пъти е простил на другия и да види за колко време може да се стигне до това "четиристотин и деветдесето прощение".

- Аз му простих вчера, задето ме дръпна.

- Вярно е - потвърди майката. - И това беше много хубаво!

- Но, ако броим така, никога няма да достигнем четиристотин и деветдесет пъти - каза Джими.

- Точно така е! Разбира се, че няма да достигнем. И Исус много добре знаеше това, когато каза "до седемдесет пъти по седем". Той просто имаше предвид, че трябва да обичаме и да прощаваме през цялото време, всеки ден, всяка седмица и година, докато сме живи. Никога не трябва да помисляме, че можем да стигнем до края на нашето прощение, както никога не можем да стигнем края на любовта. Разбираш ли?

- Да, мисля, че разбирам - тихо каза Джими. - Няма нужда повече да продължаваме списъка.

- Струва ми се, че няма и да можем да го продължим - усмихна се майката.

- Е, добре - обърна се Джими към сестра си. - Смятам да ти простя още един път, Сюзън. Не забравяй, че това ще бъде вече за седми път днес! Хайде пак да си играем с влака, но този път - умната!

Сюзън най-после се осмели да излезе от своето скривалище. Хвана брат си за ръка и двамата изтичаха усмихнати, колкото може по-бързо. Скоро от тяхната стая се чу щастлив смях. Духът на прощението беше извършил своето добро дело.