"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Ръката на майстора

Ако сте живели или поне сте ходили в голям град, може би сте виждали на улицата човек да свири на музикален инструмент - цигулка, флейта, или акордеон. Обикновено музикантът поставя някоя стара шапка пред себе си, в която минувачите, които се съжалят над него, да слагат стотинките-милостиня. В някои градове на Европа можете да видите цели дузини от тези улични музиканти, които свирят различни мелодии и на различни инструменти.

Обикновено хората се смиляват над тези бедни свирачи и им хвърлят дребни пари. Така им дават възможност честно да изкарат оскъдната си прехрана; особено ако свирят популярни мелодии. Някои от тях обаче са уморени и изхабени от живота и времената за тях са много трудни.

Преди около сто години един от тези бедни музиканти стоял на един уличен ъгъл в Лондон. Скрибуцал на евтината си цигулка с надеждата, че ще хвърлят някоя и друга стотинка в шапката му. Час след час движел той лъка по струните, но свиренето му било толкова лошо, че хората бързали да отминат, за да не го слушат. Станало време за вечеря, а шапката му била все още празна. А това означавало освен празен стомах, да не отнесе нищо вкъщи на болната си съпруга.

Изведнъж един чужденец спрял до него.

- Петаче за един стар музикант - казал бедният цигулар.

Странникът сякаш не го чул. Казал:

- Дай ми за момент цигулката.

Изненадан, старият човек подал инструмента.

Странникът опънал струните, след това грациозно прекарал лъка по струните. Нов живот бликнал в старата цигулка. Тя заговорила с нов глас. Красива музика се заизливала от нея. Хората спирали, за да слушат. Приближили се. Хвърляли пари в шапката. А някои давали и сребърни монети.

Надошли още хора. Не отминавали набързо както преди. Музиката ги задържала. Скоро се събрала цяла тълпа и полицаите дошли да видят какво става. Но и те спирали да послушат.

Шапката скоро се напълнила. Монетите падали около нея, а старият беден музикант стоял смаян. Най-сетне отново усетил в ръцете си старата разнебитена цигулка. Чудесната музика спряла и тълпата направила път на тайнствения непознат.

- Кой свиреше тази вълшебна музика? - питали се хората, но никой не знаел. Взирали се в стария музикант, да не би да е той.

- Не, не бях аз - казал той. - Това беше маестрото от операта.

Наистина било така. Майсторът цигулар минавал наблизо, взел евтиния инструмент и го накарал да пее като арфа небесна.

Точно това може да направи Исус и с човешкия живот - с живота и на момчета и на момичета. Без Него не можем да направим нищо достойно. Най-доброто, направено с наши сили, е само лошо и слабо "стържене", като онова, на старата цигулка, в ръцете на уличния музикант. Но в ръцете на Исус, о, колко различно е всичко! Животът става пълен с красота и мелодия. Сълзите се превръщат в усмивки. Мърморенето отстъпва на радостта. Алчността става несебелюбие и навсякъде се чувстват и виждат Божиите благословения.

Майките се чудят какво става. Бащите казват: "Какво ли се е случило с нашите деца?" Чуждите хора също забелязват. Спират да погледат и послушат и си казват: "Вижте това момче - какъв джентълмен е само! Вижте това мило момиче - каква благородна лейди е тя! Какво добро влияние оказват те в дома и в училището! Трябва да са били с Исус и са се научили от Него!"

Всеки обича да слуша такава музика. И забелязва ръката на Господ.

Можете да прочетете стихотворението "Ръката на великия майстор"

Created by ULimited®