"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Майчините ръце

Точно кога се е случило това - не знам. Може би преди сто години, а може би и преди повече. Но това няма значение. Историята беше стара още когато бях момче, а оттогава изминаха доста години. Но аз ще я разкажа още един път, защото много я обичам.

Една мила млада майка, след като оставила бебенцето си - момиченце - да спи в люлката, отишла за малко при своята съседка. Тя и преди оставяла бебето си самичко, само за няколко минути, разбира се, и нищо не се било случвало дотогава. Затова и сега не се и съмнявала, че всичко ще бъде наред.

Двете жени започнали да си бъбрят за това и онова, но изведнъж разговорът им бил прекъснат от звук, който винаги я карал да изтръпва - сирената на пожарната кола.

- Не се безпокой - рекла съседката, - тревата се е запалила някъде. По това време на годината има много такива пожари.

Но сирената се чувала все по-наблизо и по-наблизо.

- Трябва да е нещо сериозно - възкликнала младата майка. - Ето, чувам викове. Хората тичат насам! О, те тичат към моята къща!

Без да каже повече дума, тя изхвръкнала на улицата и се затичала към събиращата се тълпа.

И тогава видяла пожара. Нейната къща горяла. Пушекът и пламъците вече достигали покрива.

- Детето ми! - извикала тя уплашено. - Детето ми е вътре!

Тълпата плътно обгръщала къщата, но като полудяла майката се хвърлила напред и я разкъсала.

- Детето ми! Помощ!

Един пожарникар я спрял.

- Не може да се влезе вътре - извикал той. - Ще изгорите.

- Пуснете ме! Пуснете ме! - дърпала се тя.

И със сила, каквато никога не подозирала че притежава, тя се отскубнала от ръцете му и се хвърлила в пламтящата къща. Хората ахнали.

Тя знаела точно къде да отиде. Промъкнала се бързо през гъстия дим и през пламъците и грабнала скъпото си бебе. След това с последни сили се обърнала, за да си проправи път навън. Но задушена от пушека, паднала и сигурно би умряла, ако един от пожарникарите не я изнесъл навън.

Въздишка на облекчение се изтръгнала от всички гърди. Бебето било спасено невредимо. Но уви! Бедната майка тежко пострадала. Приятели я закарали в болницата. Ръцете й, красивите и храбри ръце, които спасили бебето от пламъците, били страшно обгорели. Цялата им хубост, с която тя толкова се гордеела, вече я нямало. Макар че лекарите направили всичко, което можели, те останали грозни и осакатени за цял живот.

След няколко месеца майката била изписана от болницата. Тя и бебето отново били заедно.

Седмиците станали месеци, месеците - години. Бебето започнало да се изправя, да ходи, да тича. Не било вече бебе. Превърнало се в малко хубаво момиченце. То растяло бързо. И ето че започнало да забелязва много неща.

Един ден (Даяна била вече на осем години) майка й миела чиниите в кухнята. Изведнъж момичето видяло нещо, което по-рано не било забелязвало.

- Мамо! - възкликнало то. - Какви грозни ръце имаш!

- Да, мила - отвърнала майката спокойно, макар и безкрайно наранена. - Много са грозни, нали?

- Но защо са такива? - мръщело се момичето, без да знае че всяка дума пронизва като с нож майчиното сърце. - Ръцете на другите жени са толкова хубави!

Сълзи замъглили очите на майка й.

- Но какво съм направила, какво лошо съм казала? - учудила се Даяна.

- Ще ти обясня, детето ми - рекла тя.

И тогава й разказала историята, която Даяна никога не би разбрала преди. Разказала й всичко за огъня, за хората, които се опитали да я задържат, как се втурнала в горящата къща, как вдигнала бебето от пламналата люлка, как паднала в несвяст, как била спасена и колко зле обгоряла.

- Преди да се случи това, ръцете ми бяха красиви също като на другите жени - казала тя.

Даяна стиснала нейните грозни ръце в своите, а сълзите се стичали по бузите й като две малки бистри ручейчета.

- Майчице! - прошепнала тя. - Твоите ръце са най-красивите на света!

Но има и едни други ръце, които са били наранени за теб, мило дете! Ръцете на Исус, нашия Приятел и Спасител. Ръцете на Този, Който дойде от небето, за да освободи Своите деца от греха и да ги спаси в прекрасното Си царство.

Ти знаеш какво се е случило с Исус. Лоши и жестоки хора Го хванали и Го разпънали на кръст, като забили пирони в ръцете Му, за да умре. Бил погребан, но на третия ден възкръснал и се възнесъл на небето. Там Той живее и до днес и очаква радостно деня, когато отново ще се завърне при нас - Своите деца. През цялото това време белезите от пирони са все още на ръцете Му. Когато дойде пак, те все още ще бъдат там.

Тези белези ще останат и през вечността. Когато Го срещаме в новия Ерусалим или на прекрасната нова земя, ще знаем, че тези ръце, тези скъпи, най-скъпи ръце, са били прободени, за да можем ние да бъдем спасени и да живеем вечно с Него.

И тогава ще му казваме:

- Какво е станало с ръцете Ти?

И Той ще ни разказва много, много пъти удивителната история за нашето спасение. А ние също като Даяна ще възкликваме:

- Това са най-красивите ръце на света!

Created by ULimited®