Някога били ли сте жадни? Но наистина много, много жадни? Израилевите деца мислеха, че могат да умрат от жажда.

Израилтяните се радваха, когато големият облачен стълб, ги изведе от Египет и освободи от робския живот. Те го следваха, когато ги преведе през Червено море и ги заведе в пустинята. Но след три дни вървене в пустинята, израилтяните бяха изпили всичката вода, която бяха взели със себе си от Египет. Децата бяха жадни. Възрастните хора бяха жадни. Животните бяха жадни. Всички от целия Израилев лагер бяха много, много жадни.

Облакът ги заведе до място, наречено Мера. Моисей е бил овчар в пустинята 40 години и той познаваше областта добре. Той знаеше, че имаше вода в Мера, но също знаеше, че вкусът й е толкова лош, че народът не би могъл да пие от нея. Всъщност думата „мера” означава „горчив.” Когато нещо е горчиво, то има много лош вкус.

Но народът не знаеше това и веднага щом като видяха водата, се развълнуваха. „Вода! Вода! Има вода пред нас!” – викаха те.

Някои от хората изтичаха към водата, но когато я опитаха, щастието им се превърна в разочарование. Сега народът се почувства дори още по-жаден от преди да види горчивата вода. Те започнаха да мърморят и да се оплакват на Моисей.

Моисей знаеше, че Бог не е изоставил своя народ. Той знаеше, че Бог ще се погрижи за техните нужди. Затова Моисей се помоли на Бог и Го помоли за помощ и Бог каза на Моисей какво да направи. Той му каза да намери парче дърво и да хвърли дървото във водата. Моисей направи това, което Бог му каза и водата се превърна в сладка.

Отново хората се затичаха към водата. Този път обаче не бяха разочаровани. Те пиха толкова, колкото искаха от хладката, сладка вода. Деца, възрастни и животни пиха толкова, колкото желаеха. Бог направи чудо, за да се погрижи за техните нужди, включително и за огромната им нужда от вода в пустинята. Те благодариха и прославиха Бог за това, че се погрижи за тях.

Бог се грижи за нашите нужди също както направи и за израилтяните. Той проверява дали имаме вода и храна и безопасно място, където да спим. Той ни дава семейство, приятели и въздух, който да дишаме. Може не винаги да получаваме това, което искаме, но Бог се уверява, че имаме това, което ни е нужно. Нека да благодарим на Бог за това, че се грижи за нашите нужди.