Някой държал ли се е наистина, ама наистина лошо спрямо теб? Прости ли му? Беше ли лесно да простиш? Братята на Йосиф бяха направила нещо наистина, ама наистина лошо спрямо него.

Йосиф погледна 11-те мъже, която стояха притеснени пред него. Мъжете бяха чужденци за другите хора в двореца. Обикновени чужденци, които бяха пътували до Египет, за да купят храна за времето на глада. Но Йосиф знаеше точно кои бяха тези мъже. Те бяха неговите братя! Братята, които смяташе, че никога няма да види отново. Умът на Йосиф се изпълни със спомени. Той си спомни как 10-те по-големи братя се отнасяха към него. Спомни си ужасния ден, когато го бяха хвърлили в голяма яма в земята - и след това как го издърпаха и продадоха да стане роб в Египет.

Беше дошло времето да каже на братятя си, че мъжът, пред когото стояха - мъжът, който изглеждаше като египетски принц и управляваше целия Египет като втори след фараона - бе техният брат Йосиф.

- Излезте - каза Йосиф на слугите си. - Изчакайте отвън.

Съвсем скоро в стаята останаха само Йосиф и братятя му. Сълзи започнаха да се стичат по лицето на Йосиф.

- Аз съм Йосиф! - възкликнал той. - Аз съм вашият брат! Баща ми жив ли е все още? - изплакал той.

Устата на братятя останала отворена от учудване. Възможно ли е този толкова важен управител на Египет наистина да бе техният брат? Изведнъж те се упрашиха! Какво щеше да прави Йосиф с тях? Те се бяха държали толкова лошо с него! Бяха го продали да стане роб!

- Елате по-близо до мен - казал Йосиф. Той знаел, че братята му се страхували.

- Аз съм вашият брат Йосиф. Вие ме продадохте да стана роб в Египет. Но не се тревожете - казал той мило. - Наистина Бог ме изпрати тук. Той ме изпрати тук, за да спася живота ви по време на глада.

- Бързо се приберете вкъщи! - казал той. - Кажете на баща ми, че съм управател на Египет - втори след фараона. Доведете го тук. А също и децата и внуците си. Вие ще живеете близо до мен и аз ще се грижа за вас през годините на глад.

Тогава Йосиф и братятя му говорили много, много дълго време. Йосиф разказал на братята си, че им бил простил затова, което били направили. Той задавал много въпроси относно семейството си.

Рувим въздишнал облекчено. Той се почувствал добре. Почувствал прошката.

Рувим погледнал братята си. Той ги слушал докато те се прекъсвали, за да разкажат на Йосиф хубави истории за техните деца. Рувим знаел, че и братятя му почувствали прошката. Те щели да доведат баща си и семействата си в Египет. И Йосиф най-накрая щял отново да види баща си.