Тогава той си спомнил за татко си и за дома. Никой в къщата на баща му не живеел така. Дори слугите, които работели там, се хранели добре. Младежът се замислил: "Не бях много послушен син. Вече не заслужавам татко да ме приеме обратно. Но може би ще ми даде някаква работа. Ще се върна при него и ще го помоля да му стана слуга."
Така младежът оставил мръсните прасета и смрадливата им храна и поел по пътя към дома. Още бил много далеч от къщата, когато баща му го видял и се затичал да го посрещне. О, колко бил той щастлив да види детето си!
Синът се опитал да каже на баща си колко е бил непослушен и как не заслужава повече да се нарича негов син, но бащата дори не го слушал. Той го прегръщал и целувал. Заповядал на един от слугите да донесе най-прекрасните дрехи и обувки. А после дал нареждане да се приготви най-вкусната храна и да се организира празненство за посрещането на сина му.
Как мислиш, този таткото изглеждал ли ядосан на момчето за лошите неща, които било направило? Обичал ли го още? О, колко много!
Точно както бащата обичал сина си и му простил, Бог обича и теб и винаги ще ти прощава, когато искрено се извиниш за постъпката си. Просто помоли Бог да ти прости. Той те обича безкрайно. И скоро ще те посрещне в твоя дом на небето.
|