Помниш ли някога да си бил истински, истински болен? Толкова болен, че си мислел, че може никога да не се оправиш? Това се случи на сина на вдовицата.

Илия остана в Сарепта, където Бог го беше изпратил. Бог не беше пращал дъжд дълго, дълго време, защото хората все още се покланяха на идола Ваал. Без дъжд посевите не пораснаха и хората навсякъде бяха много гладни.

Но винаги имаше храна в къщата на вдовицата, точно както Господ беше обещал.

Всеки ден, когато вдовицата поглеждаше в своя буркан, тя откриваше достатъчно брашно, за да направи хляб. Всеки ден, когато тя поглеждаше в своята стомна, тя също намираше достатъчно масло. Всеки ден Бог спазваше обещанието Си.

Една сутрин синът на вдовицата прошепна на майка си:

- Не се чувствам добре, майко. Боли ме навсякъде.

Майката държеше сина си и го люлееше. Тя му даде да пие хладка вода. Изпя му нежни песни. Но синът й не се оправи. Той стана по-зле. И след това той умря.

Вдовицата плака и плака. Сълзи се стичаха по лицето й, когато тя разказа на Илия какво се беше случило.

- Дай ми сина си - каза Илия. Той занесе момчето горе в стаята, която вдовицата беше дала на Илия. Той сложи момчето на леглото. Тогава Илия извика към Господа:

- Защо се случи това на любезната жена, която споделя дома си с мен?

Илия легна върху момчето и се помоли:

- О, Господи Боже мой, нека животът на това момче се върне в него!

Илия стана и се разхождаше из стаята. След това той легна върху момчето и се помоли отново:

- О Господи, нека животът на това момче се върне в него!

Три пъти Илия се помоли с тази молитва.

Господ не отговори на Илия с думи. Той не отговори на въпроса на Илия защо синът на вдовицата беше умрял. Но Той направи онова, което Илия поиска. След третата молитва момчето започна да диша отново. То се върна към живот!

Илия извика от радост. Той вдигна момчето и изтича надолу по стълбите.

- Синът ти е жив! - извика той. - Синът ти е жив!

Жената сграбчи момчето си и го прегърна. Тя беше толкова щастлива, че се смееше и плачеше едновременно. След това тя погледна нагоре към Илия през сълзите си.

- Сега знам, че ти си Божи човек - каза тя. - Бог ни обича много! Знам, че Той винаги ще се грижи за нас.

Бог също те обича много. Той винаги ще се грижи за теб. Просто Го моли всеки ден, когато се молиш.