"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Рубрика "Детски кът"

Урок 1


Специалното бебе на Анна

Стих за запомняне:
"Бог нека изпълни прошението,
което си отправила към Него."

/1 Царе 1:17/

Чувствал ли си се някога наистина тъжен за нещо? Толкова тъжен, че да плачеш? Точно така се чувстваше Анна.

- Време е да се приготвим за пътуването си до храма в Сило - каза Елкана на своята жена Анна една сутрин.

- Почти е време за празника - усмихна се Анна. - Ще опаковам всичко, от което ще имаме нужда - каза тя.

Всяка година Анна и Елкана пътуваха до Сило, за да се поклонят в храма там. Но всеки път, когато отиваха в Сило, Анна се чувстваше малко тъжна.

Анна се връщаше мислено назад към ранните дни на техния брак. Тя и Елкана бяха толкова щастливи. Но годините бяха отминали и Анна не беше си имала бебе. О, колко много тя и Елкана искаха да имат бебе.

Най-накрая Елкана и Анна започнаха своето пътуване. Пътят беше претъпкан с други семейства. И изглеждаше, че всяко семейство има деца. Как искаше Анна да има дете.

В Сило те се поклониха в храма. Когато беше време за специалното празнично ядене, Елкана даде на Анна допълнителна порция. Той искаше да компенсира сина, който тя нямаше. Анна затвори очите си плътно, но малки сълзи потекоха.

- Анна - каза Елкана - не бъди тъжна поради това, че нямаш деца. Не е ли това, че имаш мен по-добре от това да имаш 10 сина? - пошегува се той.

След яденето Анна се промъкна в храма.

- О, Господи - молеше се тя - ако ми дадеш син, ще го върна обратно на Теб. Той ще Ти служи през целия си живот!

Илий, стар свещеник, наблюдаваше Анна отблизо. Тя се прегръщаше здраво и се клатеше назад-напред. Устните й се движеха, но никакъв звук не излизаше.

Старият свещеник беше сигурен, че тя беше пила вино.

- Какво правиш, влизайки тук пияна? - попита той.

Анна беше шокирана.

- Не съм пияна! - възкликна тя. - Просто казвах проблема си на Господа.

Намръщването на Илий изчезна.

- В такъв случай, горе главата! - усмихна се Той. - Бог е чул молитвата ти. Нека Богът на Израил ти даде онова, което си поискала.

Анна изведнъж почувства големият й облак на тъга да изчезва.

- О, благодаря ти! Благодаря ти! - каза тя на Илий.

Анна бавно отиде обратно при Елкана. Тя се усмихна на всеки, покрай когото мина. Анна просто знаеше, че Бог ще отговори на молитвата й за син! Тя не можеше да дочака да каже на Елкана за разговора си със стария свещеник. Илий й беше дал надежда. Бог бе чул молитвата й.

Created by ULimited®