Стиховете на урок 10 за печат Печат на страницата

Урок 10

 1 - 7 декември 2007 г.

Кротост в огнените изпитания

Събота - 1 декември
Матей 5:5
5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Изход 32:1-14
1. А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

2. Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

3. И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

4. А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

5. И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

6. И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7. Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

8. Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

9. Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

10. сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11. Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

12. Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.

13. Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

14. Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

Псалми 62:1-8
1. (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}*. Давидов псалом.
Душата ми тихо уповава само на Бога,
От Когото е избавлението ми.

2. Само Той е канара моя и избавление мое,
И прибежище мое; няма много да се поклатя.

3. До кога, всички вие, ще нападате на човека
За да го съборите {Еврейски: Убиете.}† като наведена стена и разклатен плет?

4. Съветват се само да го тласкат от висотата му;
Обичат лъжата;
С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

5. Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога,
Защото от Него очаквам помощ.

6. Само Той е канара моя, и избавление мое,
И прибежище мое; няма да се поклатя.

7. У Бога е избавлението ми и славата ми;
Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

8. Уповавайте на Него, люде, на всяко време,
Изливайте сърцата си пред Него;
Бог е нам прибежище. (Села).

Езекил 24:15-27
15. При това Господното слово дойде към мене и рече:

16. Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17. Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещи човеци.

18. И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

19. Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

20. Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

21. Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22. И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на жалеещи човеци няма да ядете;

23. гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

24. Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

25. А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

26. в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27. В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.

Матей 5:43-48
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

1 Петрово 2:18-25
18. Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите;

19. защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.

20. Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

21. Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

22. Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

23. Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;

24. Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

25. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.

Разломен хляб и разлято вино

Неделя - 2 декември
Езекил 24:15-27
15. При това Господното слово дойде към мене и рече:

16. Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17. Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещи човеци.

18. И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

19. Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

20. Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

21. Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22. И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на жалеещи човеци няма да ядете;

23. гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

24. Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

25. А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

26. в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27. В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.

Езекил 24:24
24. Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

Застъпване за благодатта

Понеделник - 3 декември
Изход 32:1-14
1. А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

2. Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

3. И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

4. А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

5. И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

6. И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7. Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

8. Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

9. Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

10. сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11. Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

12. Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.

13. Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

14. Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

Изход 32:1-14
1. А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

2. Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

3. И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

4. А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

5. И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

6. И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7. Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

8. Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

9. Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

10. сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11. Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

12. Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.

13. Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

14. Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

Числа 12
1. В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

2. Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

3. А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

4. И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

5. Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

6. И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

7. Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом;

8. с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

9. И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

10. И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

11. Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

12. Да не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

13. И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

14. А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

15. И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

16. Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.

Числа 16
1. А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

2. дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

3. Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

4. А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

5. и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

6. Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

7. турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

8. И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

9. малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10. Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

11. Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

12. И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13. Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14. При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

15. Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

16. И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

17. и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

18. Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

19. Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20. Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

21. Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

22. А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23. Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

24. Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25. И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

26. И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

27. И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

28. И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си:

29. ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

30. но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}*, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31. Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

32. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

33. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

34. А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

35. И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

36. След това Господ говори на Моисея, казвайки:

37. Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

38. кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}†, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

39. И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

40. да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар, както Господ му рече чрез Моисея.

41. А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

42. Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

43. И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44. И Господ говори на Моисея, казвайки:

45. Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46. Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

47. Аарон, прочее, взе кадилницата си, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

48. А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49. Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

50. И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

Да обичаме онези, които ни нараняват

Вторник - 4 декември
Матей 5:43-48
43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Матей 5:45
45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

Матей 5:48
48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Затворена уста

Сряда - 5 декември
Матей 11:29
29. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

1 Петрово 2:18-25
18. Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите;

19. защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.

20. Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

21. Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

22. Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

23. Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;

24. Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

25. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.

1 Петрово 2:21
21. Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

Нашата канара и прибежище

Четвъртък - 6 декември
Псалми 62:1-8
1. (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}*. Давидов псалом.
Душата ми тихо уповава само на Бога,
От Когото е избавлението ми.

2. Само Той е канара моя и избавление мое,
И прибежище мое; няма много да се поклатя.

3. До кога, всички вие, ще нападате на човека
За да го съборите {Еврейски: Убиете.}† като наведена стена и разклатен плет?

4. Съветват се само да го тласкат от висотата му;
Обичат лъжата;
С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

5. Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога,
Защото от Него очаквам помощ.

6. Само Той е канара моя, и избавление мое,
И прибежище мое; няма да се поклатя.

7. У Бога е избавлението ми и славата ми;
Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

8. Уповавайте на Него, люде, на всяко време,
Изливайте сърцата си пред Него;
Бог е нам прибежище. (Села).

Разширено изучаване

Петък - 7 декември

Разказ

Печат на страницата