Стиховете на урок 8 за печат Печат на страницата

Урок 8

 18 - 24 август 2007 г.

Елкана и Анна: изпълнение на обет

Събота - 18 август
1 Царе 2:2
2. Няма свет какъвто е Господ;
Защото няма друг освен Тебе,
Нито канара като нашия Бог.

1 Царе 1
1. Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

2. Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

3. Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

4. И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

5. а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

6. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

7. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

8. Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

9. А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

10. Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

11. И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

12. А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

13. Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

14. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

15. А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

16. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

17. Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18. И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече скръбно.

19. И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

20. И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}*; защото, каза: От Господа го изпросих.

21. И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

22. Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ща да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

23. И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

24. И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25. И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

26. И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

27. За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

28. Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.}† на Господа. И той се поклони там на Господа.

1 Царе 2:1-26
1. Тогава Анна се помоли, като казваше: -
Развесели се сърцето ми в Господа;
Въздигна се рога ми чрез Господа;
Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
Защото се развеселих в спасението Ти.

2. Няма свет какъвто е Господ;
Защото няма друг освен Тебе,
Нито канара като нашия Бог.

3. Не продължавайте да говорите горделиво;
Да не излезе високомерие из устата ви;
Защото Господ е Бог на знания,
И от Него се претеглят делата.

4. Лъковете на силните се строшиха;
А немощните се препасаха със сила.

5. Ситите се пазариха за хляб;
А гладните престанаха да гладуват.
Ей, и неплодната роди седем,
А многодетната изнемощя.

6. Господ умъртвява, и съживява;
Сваля в ада {Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.}*, и възвежда.

7. Господ осиромашава човека, и обогатява;
Смирява човека, и въздига.

8. Въздига бедния от пръстта,
И възвишава сиромаха от бунището,
За да ги направи да седнат между князете,
И да наследят славен престол;
Защото стълбовете на земята са на Господа,
Който и постави на тях вселената.

9. Ще пази нозете на светиите Си;
А нечестивите ще погинат в тъмнината;
Понеже със сила не ще надделее човек.

10. Противниците на Господа ще се сломят;
Ще гръмне от небето против тях;
Господ ще съди краищата на земята,
И ще даде сила на царя Си,
И ще въздигне рога на помазаника Си.

11. Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

12. А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

13. Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

14. и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

15. Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

16. И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

17. Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19. И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20. И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

21. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

22. А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

23. И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.

24. Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.

25. Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него {Или: Бог ще го съди.}*; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

26. А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.

Елкана

Неделя - 19 август
1 Царе 1
1. Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

2. Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

3. Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

4. И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

5. а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

6. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

7. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

8. Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

9. А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

10. Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

11. И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

12. А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

13. Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

14. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

15. А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

16. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

17. Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18. И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече скръбно.

19. И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

20. И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}*; защото, каза: От Господа го изпросих.

21. И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

22. Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ща да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

23. И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

24. И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25. И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

26. И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

27. За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

28. Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.}† на Господа. И той се поклони там на Господа.

Съдии 17:8-9
8. Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9. И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.

Числа 30:1-15
1. Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

2. Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

3. Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

4. и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

5. Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

6. Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

7. и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

8. Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

9. Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10. Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

11. и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12. Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

13. Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

14. но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15. Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

Бракът

Понеделник - 20 август
Колосяни 1:14
14. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;

Изход 34:7
7. Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

Псалми 130:4
4. При Тебе, обаче, има прощение
За да Ти се боят.

Ефесяни 1:7
7. в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

Обетът на Анна

Вторник - 21 август
1 Царе 1:1
1. Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

1 Царе 1:6
6. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

1 Царе 1:3
3. Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

Изход 23:14-19
14. Три пъти в годината да Ми правиш празник.

15. Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце;

16. и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата.

17. Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова.

18. Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта.

19. Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

1 Царе 1:7
7. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

1 Царе 1:19
19. И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

1 Царе 1:17
17. Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

1 Царе 1:19
19. И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

Анна, майка в Израил

Сряда - 22 август
1 Царе 1:20
20. И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}*; защото, каза: От Господа го изпросих.

1 Царе 1:17
17. Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

1 Царе 1:27
27. За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

1 Царе 2:1-11
1. Тогава Анна се помоли, като казваше: -
Развесели се сърцето ми в Господа;
Въздигна се рога ми чрез Господа;
Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
Защото се развеселих в спасението Ти.

2. Няма свет какъвто е Господ;
Защото няма друг освен Тебе,
Нито канара като нашия Бог.

3. Не продължавайте да говорите горделиво;
Да не излезе високомерие из устата ви;
Защото Господ е Бог на знания,
И от Него се претеглят делата.

4. Лъковете на силните се строшиха;
А немощните се препасаха със сила.

5. Ситите се пазариха за хляб;
А гладните престанаха да гладуват.
Ей, и неплодната роди седем,
А многодетната изнемощя.

6. Господ умъртвява, и съживява;
Сваля в ада {Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.}*, и възвежда.

7. Господ осиромашава човека, и обогатява;
Смирява човека, и въздига.

8. Въздига бедния от пръстта,
И възвишава сиромаха от бунището,
За да ги направи да седнат между князете,
И да наследят славен престол;
Защото стълбовете на земята са на Господа,
Който и постави на тях вселената.

9. Ще пази нозете на светиите Си;
А нечестивите ще погинат в тъмнината;
Понеже със сила не ще надделее човек.

10. Противниците на Господа ще се сломят;
Ще гръмне от небето против тях;
Господ ще съди краищата на земята,
И ще даде сила на царя Си,
И ще въздигне рога на помазаника Си.

11. Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

Семейно наследство

Четвъртък - 23 август
1 Царе 1:23
23. И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

1 Царе 2:12-26
12. А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

13. Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

14. и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

15. Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

16. И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

17. Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19. И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20. И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

21. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

22. А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

23. И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.

24. Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.

25. Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него {Или: Бог ще го съди.}*; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

26. А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.

1 Царе 2:20
20. И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

1 Царе 2:21
21. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

Откровение 14:13
13. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

Откровение 14:13
13. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

Разширено изучаване

Петък - 24 август

Разказ

Печат на страницата