Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Разкази]

Моят Най-добър Приятел!

Напоследък Калоян си бе създал навика да гледа телевизия. Вече нямаше грижи като преди, не бързаше и задърженето вечер пред телевизора сякаш му помагаше да се освободи от напрежението и по-лесно да заспи.

“Моят най-добър приятел” – беше френският филм, който закова вниманието на Калата тази вечер.

“Най-добрият приятел ще рискува за теб, ще плачеш на рамото му и ще дойде накрая на погребението ти...!” - говореха от екрана. ”Имаш ли си такъв приятел?”

Калата се замисли, отпусна се в креслото и въздъхна: “Да Боже благодаря, че имам такива приятели! Хора, на които съм разчитал...”

Смачка се Калата като късче хартия, сгуши се в себе си и се помоли за всички, които бяха понасяли неговия кисел характер през годините: “Да Ви дава Бог здраве! Не ме задраскахте! Благодаря Ви!” Мислено целуна всички, но най-много жена си.

Житейските битки бяха научили Калоян да не хленчи, защото това не оправя нещата. Самосъжалението и песимизма са опасни съветници, които не помагат, а убиват. “Бори се – не се оплаквай!” – беше посланието надраскано върху една стена покрай, която Калата минаваше всеки ден.

“ Да, ама някой път не става сам! Приятел не винаги може да застане до теб – нали и той е човек и той плаче, огъва се пада... В самотната нощ, когато можеше да се раздели с живота Калоян повика за помощ Най-добрият приятел – Бог! Той дойде. Не остави Калата сам. Не каза нищо. Просто дойде. Беше там до своя приятел и му помагаше...

Когато отказваше цигарите очите на Исус го гледаха с мълчалива обич всеки път, когато се тровеше с обещанието ”последна цигара”. Напивал се беше – не получи шамар. В дните на самота се сещаше само за своя Приятел - Исус. Колко ли пъти Исус бе чакал да му се обади?

Калата се помоли: ”Приятелю, Моля те бъди Приятел на децата ми, на жена ми... Бъди приятел на моите Приятели!”

Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави...

изпратено от Красен Кирилов
Created by ULimited®