Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Приносът
Мусах Нуху-Дамару

Това бе труден период в Нигерия. Работех на държавна работа, а съпругата ми е учителка. Тя забременя и ние не знаехме как ще успеем да се справим финансово.

Все още не ми бяха платили, когато съпругата ми получи болки. Нямахме пари за болнично лечение, лекарите в държавните болници стачкуваха, а мисионерската болница бе твърде далеч. Единствената ни възможност бе скъпата частна болница.

Взехме такси до болницата, но по пътя съпругата ми започна да ражда. Шофьорът намери малка клиника, където тя успя да роди. Изпитахме голяма радост и благодарихме на Бога, че сме спестили много пари!

Два дена по-късно учителите трябваше да се явят лично, за да си получат заплатите със задна дата. Не можех да отида вместо съпругата ми, а се налагаше тя да отиде и да носи със себе си новороденото бебе. След като чакала цял ден, получила съобщението, че трябва да се яви на следващия ден!

В съботната сутрин се подготвих за църква. Исках да дам благодарствено дарение за новородения ни син, но все още не ни бяха платили и имах общо осем наира (около 10 стотинки). Като старейшина чувствах, че имам отговорността да давам добър пример, което включваше и проява на верност в десятъците и даренията. Как бих могъл да дам осем наира на Бога? Накрая дадох на майка ми пет наира и на всяко от трите деца по един наир. Отидох на църква с празен джоб.

По време на съботното училище синът ми съобщи, че един човек искал да ме види. Излязох отвън, за да видя какво иска. Познах човека и го поздравих. Той не бе църковен член и аз се зачудих откъде е разбрал как да ме намери. „Може ли да отидем някъде настрана и да поговорим?”, попита той.

Заведох до къщата ми, която е съвсем наблизо, и седнахме да поговорим. Тогава той извади пачка банкноти и ми задели 8000 наира (около 100 лева)! Представете си моята изненада. Бях забравил, че този човек ми дължи пари. Благодарих му и се върнах в църквата.

Дадох десятък от получените пари и пуснах подходящо благодарствено дарение. След това разказах на съпругата ми какво се бе случило.

На следващия ден тя успя да получи забавената заплата. Бог е верен!

След това ситуацията се пооправи, но никога няма да забравя как Бог ми помогна да дам своето дарение в точното време. Даването на средства за мисионска работа винаги е благословение.


* Мусах Нуху-Дамару е лаборант в държавен университет в Нигерия.

[Свързан урок]

Created by ULimited®