Аз съм юноша и живея в най-южната част на Бангладеш. Преди шест години адвентен пастор дойде в нашето село. Той посети всеки дом и навсякъде споделяше Божията любов с тези, които желаеха да слушат. Тъй като много от децата посещаваха протестантско училище извън селото, някои от местните хора имаха желание да слушат за Исус.

Не всички в селото обаче бяха доволни от това, че ние станахме адвентисти. Протестантските църковни водачи обвиниха адвентистите в кражба на души. Те се съюзиха с нехристияните, за да принудят пастора да напусне района и да ни убеди да се върнем към предишната си религия. Изправихме се пред много проблеми. Дори когато ни забраниха да използваме кладенеца и се наложи да изкопаем наш отделен кладенец, ние се държахме здраво за новата си вяра. Тогава селяните отидоха в полицията, за да се оплачат, че ние сме им унищожавали идолите. Земята, върху която се намираха идолите, принадлежеше на семейството ми и ние бяхме нарочени за извършители. Не можехме да докажем, че сме невинни и затова се обърнахме към Бога. Постихме и се молехме Бог да се застъпи за нас. Ако не успеехме да се защитим, щяха да ни глобят с голяма сума или дори да ни пратят в затвора.

Полицията изслуша и двете страни. След като представихме нашите доводи, продължихме да се молим Бог да разкрие истинските размирници. Внезапно в множеството настъпи хаос. Хората започнаха да се обвиняват: „Ти счупи идолите и обвини адвентистите”, извика един от тях. „Не, ти счупи идола!” изкрещя друг. Всички разбраха, че нехристияните са счупили идолите си, за да могат да обвинят адвентистите.

Накрая в селото се възцари мир. Протестантските църковни водачи все още се опитват да ни изгонят от селото, но ние се молим Бог да смекчи сърцата им, за да могат да чуят вестта на надежда и мир в Исус.