Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Котлето, което никога не ни предава
Ръс Доуис

Заедно с един колега се изкачихме по планините на Северен Минданао във Филипините, за да проучим имота, който един племенен водач бе дарил за адвентно училище за племето Хигаонан. Докато се намирахме в района, получихме покана да останем в дома на Панга Ландаган.

Човекът ни прие топло и ни предложи да ядем. Знаех, че семейството не е заможно и попитах защо е толкова щедър към мисионерите.

„За мене е благословение и радост да се погрижа за вас – каза домакинът ни. – Когато се грижим за Божиите деца, Бог ни благославя изобилно.” След това обясни думите си. „Когато дойдоха в селото ни, двамата мисионери изглеждаха срамежливи и нежелаещи да посещават домовете. Знаех, че малката им заплата не би била достатъчна да си купуват храна, затова заедно със съпругата ми ги поканихме да се хранят у дома, за да могат да получават добра храна, докато работят за хората от селото.

„Един ден се случи така, че имахме ориз само за двама. Един от мисионерите не бе ял целия ден и аз прошепнах на съпругата ми: „Нека да нахраним първо тях.” Докато ядяха, аз проверих котлето в кухнята, като очаквах, че там има само някакви дребни остатъци. За мое голямо учудване, котлето бе пълно!

Тогава пошепнах на съпругата ми: „Нали нахранихме мисионерите?” „Да, те ядоха, аз също вечерях.”

„Но котлето е пълно!”, възкликнах аз.

„Не може да бъде!” възпротиви се жена ми. Тогава й показах пълното котле. „Чудото на Илия”, промълвих аз.

Заедно благодарихме на Бога за това, че се е погрижил за нуждите и за мисионерите. Продължителният дъжд не им позволи да тръгнат за съседното село. Вечерта отново стоплихме от същия ориз и отново котлето бе пълно!” На сутринта котлето пак беше пълно и отново го стоплихме за закуска.

От тогава насам се старая всеки гост на нашето село да получи най-доброто, което имаме. Винаги забелязваме, че съдовете за храна и котлето не остават празни. „Онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро” (Псалм 4:10).


* Ръс Доуис е координатор на студентската мисионерска програма в Североизточен Минданао във Филипините.

[Свързан урок]

Created by ULimited®