Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

"Бог бе мой чадър" Алекс Ерига

Бях извикан в канцеларията на директора на училището, в което се бяхме записал в Северна Уганда. Бе дошло време да си плащам таксата, а аз нямах пари. Извървях 29 мили до дома и разказах на родителите си за проблема. Те помолиха роднини да ми помогнат, след което ме изпратиха обратно на училище.

Докато вървях към училището, видях да наближават буреносни облаци. Щеше да се изсипе дъжд, а нямаше никакъв подслон. Забързах се, наблюдавайки как облаците идват все по-близо. Виждаше се, че вали много силно. Не бе възможно да се подслоня и затова продължих да крача. Страхувах се, че учебниците ми ще се намокрят.

Докато бурята наближаваше, аз си спомних за Божието обещание, че няма да остави слугата Си да страда. Коленичих край пътя и се помолих. Чувах как вятърът духа и помирисвах дъжда. „Благодаря Ти, Господи, за училищната такса – молех се аз. – Моля Те, запази от дъжда, за да не се намокрят учебниците.” Станах и тръгнах с бърза крачка. Буреносните облаци идваха все по-близо.

Двама мъже, които вървяха към мене, бях подгизнали. Тогава забелязах, че и земята бе мокра. Дъждът бе пред мене и зад мене. Ставаше късно, а ми предстоеше още дълъг път. Продължих да вървя. На две мили по-нататък почувствах капки дъжд. Облаците над мене бяха черни и надвиснали.

Най-накрая наближих училището и близкия търговски център. Калните локви по пътя показваха, че се е излязъл доста силен дъжд. Някои от съучениците ми, които се връщаха от търговския център, видяха, че дрехите ми са сухи и ме попитаха: „Къде се скри от бурята?”

„Никъде – отговорих аз. – Бог ми е чадър.” Разказах им как съм се помолил и Бог ме е запазил по дългия път към училището.

След като пристигнах в училището, други момчета ме попитаха как съм останал сух в бурята. Отново споделих как Бог ме е запазил. Докато разказвах, осъзнах, че Бог се грижи за малките неща в живота ми така, както се грижи и за големите. Чрез своя разказ можех да свидетелствам и на други, които не знаеха колко много Бог ги обича.

Благодаря на Бога за това, че ни дава чудеса, които да споделяме, и вяра, с която да живеем, за да разказваме за Божията любов.


* Алекс Ерига (на снимката) живее в бежански лагер за суданци в Аджумани, Уганда.

[Свързан урок]

Created by ULimited®