Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Принудата на родителите Аугистина Апиагией

Живея в Гана, където ходех на църква заедно с цялото си семейство. Веднъж баща ми каза: „Аугистина, бих желал да посещаваш адвентната църква.”

Знаех, че адвентистите бяха помогнали много по време на глада и се бях срещала с някои от тях, но никога не бях ходила в тяхната църква. След като обаче баща ми ме накара, започнах да ходя на адвентните богослужения в събота. По онова време не знаех, че втората ми майка искала да си стоя вкъщи в неделя, където да чистя и да приготвям обяда за семейството. Тъй като баща ми искаше ходя на църква, решили да ме посъветват да ходя при адвентистите.

Посрещнаха ме добре в адвентната църква, харесах хората там и започнах да изучавам Библията. Единственото, което не разбирах, бе въпросът за съботата. Ако съботата все още е задължителна заповед, значи трябва да бъде спазвана.

Родителите ми искаха да работя в събота след църква, но когато осъзнах, че Божията заповед е задължителна за народа Му, започнах да спирам работа в петък преди залез слънце и оставах в църквата през целия ден в събота. Родителите ми не разбираха защо изведнъж реших да прекарвам по цял ден в църквата.

Нямах нищо против да приготвям семейния обяд в неделя, тъй като този ден не означава нищо за мене. Надявах се, че когато виждат желанието ми да им помагам, ще ме оставят да спазвам съботата. За известно време нещата вървяха добре.

Продължих да готвя и да чистя за семейството, докато накрая се омъжих за един прекрасен човек от адвентната църква. За съжаление съпругът ми почина и ме остави с четири малки деца. Вярата ми е силна и аз получавам любовта и подкрепата на цялата църква. Църковни членове дори плащат таксите за училище на двете по-големи деца.

Родителите ме принудиха да посещавам адвентната църква, но Бог превърна принудата в благословение, защото в тази църква намерих нещо повече от добра вест – намерих едно любящо семейство.


* Аугистина Апиагией живее в Кумаси, Гана

[Свързан урок]

Created by ULimited®