Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Домове на надеждата: Част ІI
Лесли Дейвидсън

Прекарахме чудесно с Робин и през цялото време разговаряхме по теми, които я интересуваха. Бог е толкова чуден. Той циментира нашето приятелство и привлече Робин в нашия приятелски кръг.

Робин продължи да идва на църква, да израства и да задава въпроси. Когато аз не можех, съпругът ми отговаряше. Постепенно тя стана част от семейството ни.

Поканихме я на лагерно събрание, където прекарахме десет дни, израствайки в Божията любов и заобиколени от любовта на други християни. Преди да се върнем у дома, Робин вече имаше лична връзка с Бога. Тя вярваше и приемаше Исус за свой спасител. Нямаше обаче желание да се кръщава.

Внезапно се разболя и диагнозата бе рак. Преди две години бе имала същият проблем и бе преживяла операция, химиотерапия и лъчетерапия. Бях решена този път да не мине през изпитанието сама. Всеки път, когато посещаваше лекар, аз я придружавах. Според докторите не й оставаха повече от няколко месеца живот.

Робин отслабваше все повече и изпитваше постоянно болка. Престана да се движи. Всички виждахме, че състоянието й се влошава. Не след дълго отслабна толкова много, че не можеше и да чете. Харесваше посланието на Яков и ние често й го четяхме.

Пасторът помаза Робин и духът й се издигна, макар че тялото ставаше все по-слабо. Поиска да бъде кръстена. Наложи се обаче да влезе в болница. Знаехме, че й остават броени дни живот. Въпреки слабостта си бе решена да се кръсти.

Пасторът подготви кръщение в болнична вана. Нейните приятели от църквата се събраха, за да присъстват на тази прекрасна церемония. Макар и със силни болки, Робин бе в пълно съзнание и съвсем спокойна. Лицето й грейна, когато получи свидетелството за кръщение, но всички останали заплакаха.

След три дни Робин заспа в Исус. Последните й думи бяха: “Спасена съм, простено ми е”.

Ако не бе програмата “Домове на надеждата”, която да ми даде стимул, никога не бих могла да опозная прекрасната си приятелка Робин и тя може би никога не би се срещнала със Спасителя, който искаше да бъде нейния най-добър приятел. Бог ми даде думи, с които да й помогна, а църковното семейство я прие и я подкрепи в най-трудните мигове. Нямам търпение да се срещна отново с Робин и през цялата вечност да разговаряме за нашия чуден Господ.


* Лесли Дейвидсън живее в Карионг, Ню Саут Уелс в Австралия.

[Свързан урок]

Created by ULimited®