Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Хвърлен в реката: Част 2
Сунил Бикас Трипура

В юношеските си години се отказах от вярата си в многобожието и станах християнин, предимно чрез четене на Библията. Решението ми обаче разгневи много хора. Приятелите ми ме изоставиха, а момичето, за което се надявах да се оженя, се омъжи за друг. Когато баба ми умря, селяните не ме допуснаха до погребението, а вместо това ме хванаха и ме хвърлиха в близката река.

Нямах приятели християни, които да ме утешават и насърчават. Извиках към Исус: “Ти ли си истинският Бог? Къде си? Преследват ме. Нямаш ли сила да ми помогнеш?” Не получих отговор на молитвата си и затова спрях да чета Библията. Потърсих друг бог, в когото да вярвам, но останалите религии ми изглеждаха изпълнени с противоречия. В отчаянието си отворих Библията напосоки и попаднах на книгата Йов. Там намерих утеха.

Отново се срещнах с човека, който ми беше дал Библията. Разказах му за проблема си и той ме насърчи да остана верен. С негова помощ отново посветих живота си на Бога.

Исках да продължа учението си в адвентния колеж в Бангладеш, но без подкрепата на семейството това бе невъзможно. Потърсих си работа. Единственото, което намерих, бе работа в цигарена фабрика, където получавах само по 500 така (около 8 долара). Нямаше да ми стигне дори за седмица в училището. Отново се обезсърчих.

Посетих административната сграда на църквата, където бях насърчен да не се отказвам от мечтата си да уча. Помолих Бог за 1000 така от семейството ми, което ме бе изоставило, когато станах християнин. Това би било достатъчно поне да се запиша в училището. Разказах на вуйчовците си за моята нужда и те ми дадоха около 3000 така – много повече, отколкото бях поискал от Бога.

Записах се в училището и започнах да се издържам чрез продаване на книги. Искам да стана пастор и да работя сред хората от моето племе, където има много малко на брой християни. Сега работя сред моя народ и виждам как приемат Божията вест на любов. До този момент 35 души посещават съботното училище в моето село. Те нямат църква, в която да провеждат богослуженията си и моята цел е да намеря скромен молитвен дом.

Бог ме призова на тази работа и аз нямам намерение да се отказвам. Видях как ме води, затова съм убеден, че ще се грижи за мене, докато Го следвам.


* Сунил Бикас Трипура завърши обучението си в адвентната семинария и колеж в Бангладеш и сега работи сред своята племенна група в Бангладеш.

[Свързан урок]

Created by ULimited®