Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Смърт в нощта
Джеймс Апел

Студеният източен вятър смразяваше изнуреното ми тяло. Двамата със Сара се помолихме, след което аз се пъхнах в леглото. Звуците от хиляди африкански насекоми ме унесоха в сън.

Почукването на вратата ме стресна: “Доктор?” – гласът на Дейвид сякаш се заби в мозъка ми.

“Тук съм”, отговорих и едвам отворих очи.

“Един от пациентите е починал. Семейството пристигна с волска каруца, за да вземе тялото за погребение в селото. Аз не мога да отворя секретната брава на вратата.”

Отвън се чуха виковете и писъците на опечалите. Дръпнах комарника и измъкнах джобното си фенерче.

“Идвам“, едвам проговорих и започнах да си търся дрехите. Отворих металната врата и тръгнах след Дейвид към болницата.

“Ааааааааа, ооооооо, ооооо, ооо! Аййййййййй!” Злокобните звуци се носеха из околността, докато ние приближавахме вратата. Натиснах кода и отключих секретната брава. Дейвид отвори вратата и веднага покрай нас се промъкнаха две сенки. Отвън две жени танцуваха танца на смъртта и размахваха ръце. Една от тях носеше бебе на гърба си. Другите седяха скупчени и припяваха или плачеха. Мъж се удряше по гърдите, а от устата му излизаха звуци на агония. Кучетата лаеха, разбудени от тази нощна врява.

Гняв, болка и мъка се надигнаха в мен. Същите тези хора бяха оставили човека да лежи болен цяла седмица, преди да го доведат в болницата. Не можеха да си позволят да платят 20 долара за лечението му, а сега щяха да похарчат стотици долари, за да нахранят роднини и приятели на погребението. Хората щяха да се съберат и да “плачат”, за да докажат скръбта си и да са сигурни, че духът му няма да се върне, за да ги плаши.

Повдига ми се, като гледам как тези хора са завладени от страха от смъртта и духовете. Сърцето ми се къса, когато виждам, че невежеството ги държи в подчинение. Познавам Един, Който е обещал “да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство” (Евр. 2:15).

Битката срещу толкова много суеверие, страхове и предания изглежда изключително трудна.

Двамата мъже се върнаха и докараха волската каруца до нас. Отново заключих и се върнах у дома под звуците на погребалната процесия в непрогледната африканска нощ.

“Господи Исусе – помолих се аз. – Какво да направя, за да им покажа твоя път? Как да ги научи да ти се доверяват и в живота, и в смъртта?”


* Джеймс Апел е лекар мисионер в Бере, Чад.

[Свързан урок]

Created by ULimited®