Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Просто се моли!
Клайд Вилан

“Помощ! Помощ!” Силните викове ме събудиха посред нощ. Те идваха от близката горичка до къщурката ни в планината, където заедно с партньора ми преподавахме в мисионското училище. Събудих приятеля ми, грабнах фенерчето и се затичах по посока към гласа.

“Учителю, помогни!”, отново се чу гласът. Открихме жертвата – Дату (вожд) Кампилан, лежеше неподвижен в локва кръв. Левият му крак бе прободен от остро бамбуково копие, използвано обикновено за лов на глигани и елени.

Извиках за помощ и селяните наизлязоха. Когато видяха вожда си, отказаха да го докоснат или да се приближат до него. “Какво става – попитах аз. – Защо ви е страх да му помогнете?” Никой не отговори.

Заедно с партньора ми се приготвихме да отнесем Дату до нашата къща, но той се обърна към нас с думите: “Просто се молете, маестро. Вярвам, че вашият Бог е могъщ.”

Казах на вожда да затвори очите си и помолих партньора ми да държи крака на Дату. Без никакво предупреждение изтеглих бамбуковото копие. Той изкрещя от болка, но все пак копието бе извадено. Превързах раната с чисто парче плат, за да спра кървенето, след което го отнесохме до къщата. Там промихме раната и сложихме върху нея компрес от въглен.

Обясних му, че още сутринта трябва да го заведем до болницата, тъй като нямаме необходимите лекарства, но той отказа. “Ако умра – ще умра в родното си село”, отговори вождът.

След това си спомних за лекция от обучението ни за мисионери. Тези хора вярват, че ако някой умре в ръцете на друг човек, душата на мъртвия ще изиска живият да се присъедини към него в следващия свят. С други думи, ако Дату умре, ние ще бъдем убити. Сега вече разбрахме защо никой не искаше да се доближи до главатаря в гората.

Вярата на Дату Кампилан бе силна. “Просто се молете, маестро, и вашият Бог ще ме изцели.” На сутринта изтичах до града да купя антибиотици. Продължихме да го лекуваме и всеки ден се молехме за Божията изцелителна сила.

Бог излекува Дату Кампилан. Сега той показва белега си и разказва на местните хора, че този Бог, в когото вярват мисионерите, е силен и може да лекува.


* Клайд Вилан бе студент мисионер в мисионското училище в Сил-ангон в южната част на Филипините.

[Свързан урок]

Created by ULimited®