Мария излязла от стаята и се зачудила дали отказът й да сервира алкохол на мъжете ще бъде причина да остане без работа. Помолила се и оставила всичко в ръцете на Бога.

След малко братът на шефа й я повикал в стаята, където цялото семейство било събрано. “Мислех, че си религиозна фанатичка – казал той, - но проверих в интернет и открих, че адвентистите от седмия ден са доста известни. В уеб сайта се обяснява защо спазвате съботата вместо неделя и защо не пиете и не пушите. Ти ни накара да се засрамим, защото сме мюсюлмани и самите ние трябва да спазваме тези принципи. Ти си толкова различна от другите християни, които съм срещал. Искам да науча нещо повече за твоята религия.”

Мария се усмихнала. Бог благословил усилията й да сподели вярата си и да прослави името Му, макар че трябвало да обяснява всичко на техния език.

“Бог е позволил на адвентистите да бъдат в тази страна – казва Мария. – Един ден може би няма да е възможно да свидетелстваме на тези важни хора, но това, което споделяме с тях сега, ще остане в умовете им.” Стотици семейства там разбират в домовете си какво адвентистите проповядват.

Един ден шефът на Мария й донесъл парче месо и я помолил да му го сготви. Тя разбрала, че е свинско и учтиво отказала, като му обяснила, че месото е нечисто и не би го докоснала. Той останал силно учуден и я попитал как е разбрала, че месото не става за ядене. Езикът на Мария бил твърде беден, за да обясни какво знае, затова отворила Библията си и посочила Левит 11 гл., след което го помолила да прочете текста. След като той го прочел, Мария обяснила, че книгата е част от Тора, признат от мюсюлманите за част от свещените им писания. Шефът й съпругата му открили и други неща, които би трябвало да спазват. След време тя ги чула да си говорят: “Тези адвентисти са по-добри мюсюлмани и от нас.”

Мария знае, че работата й означава нещо много повече – има мисията да споделя Божията любов и обещания с хората, които казват, че вярват, но не знаят нищо за собствената си вяра. “Всяка постъпка, всяко наше действие показва в кого вярваме – обяснява тя. – Всеки ден е свидетелство за Божията любов.”