Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Да разкъсаш оковите на Сатана, Част II
Олег Фархутдинов

Майка ми седеше срещу мен и плачеше, докато ми разказваше, че някой се е промъкнал у дома и е откраднал пенсията й. Духът на отмъщение се надигна в мен. Исках да изляза от затвора и да намеря хората, които са я наранили. Исках отмъщение.

След това си спомних времето, когато сестра ми загуби парите от работата за цялото лято, тъй като крадци й бяха откраднали чантата. Бях й казал да внимава повече с парите си. Внезапно осъзнах каква мъка съм причинил на хората, от които съм откраднал. Бог ми показваше собствените ми грехове чрез загубата, която майка ми бе претърпяла. "Скъпа майко - казах аз, - прости ми, аз съм виновният."

Започнах да разбирам думите на апостол Павел до галатяните: "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). Помолих Бога за прощение и приех заповедите Му в живота си, особено тази, която забранява кражбата.

От този ден Бог започна да ме подготвя за освобождаването от затвора. Господ и аз се борехме срещу навиците и пороците ми, които ме бяха приковали в затвор по-мрачен от този с решетките. Той изцели тялото и духа ми и преобрази сърцето и ума ми. Някога смятах, че честността и моралът не съществуват и че на този свят няма нито един честен човек. Затова мислех, че не е неморално да се краде, особено от държавата. Но Бог ми помогна да разбера, че краденето на каквото и да било е грях в очите му.

Когато ме освободиха от затвора, вече бях нов човек. Страхът си бе отишъл и на негово място бе дошло желанието да поправя всички злини, които съм извършил през годините, и да се извиня на тези, които съм наранил, както и да възстановя загубите им.

Бог ме върна в семейството ми и промените, които бяха станали в мен, докоснаха сърцето на съпругата ми. Ролите ни се промениха. Аз бях този, който плачех и се молех за нея, точно така, както преди години тя ме бе молила да се променя. Бог отговори на молитвите ми и съпругата ми предаде живота си на Исус. Сега и двамата се молим и работим за хората.

Господ взе едно обезобразено и празно сърце и го изпълни с любовта Си, когато бях в затвора. Сега най-голямата ми радост е да помагам на други затворници да намерят мир и прощение и свобода в Христос.


* Олег Фархутдинов работи в отдела за работа със затворници в Южната конференция на Евро-Азиатската дивизия.

[Свързан урок]

Created by ULimited®