Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Никога сама, Част ІІ
Селина Муакипунда

Баща ми заяви, че ако продължавам да не му се подчинявам, с образованието ми е свършено. Помолих го да ме остави да се върна в училище. Директорът го убеди да ми разреши да остана в училище при условие, че ще ме държат по-изкъсо.

Всяка събота се подписвах в книгата на директора и после се измъквах, за да отида на църква. Бях доволна, че мога да работя в градината в неделя, а в събота да посещавам богослужението. След време директорът разбра, че не може да ме убеди да си променя възгледите. Престана да ме кара да се подписвам в книгата и да работя в градината.

Когато баща ми научи за моето непокорство, заяви, че няма защо да се прибирам у дома за ваканцията. "След като толкова много ти харесва да бъдеш с адвентистите, върви да живееш с тях", каза той, като се надяваше, че ще се откажа от тази "глупост". Църковните членове ме канеха да стоя в домовете им дори ми даваха пари за най-необходимото, като например сапун.

Продължих да ходя на училище до завършването си. Кръстих се и се сдобих с много приятели в църквата, но живеех без никаква родителска подкрепа. Запознах се с млад пастор. Опитах се да го запозная със семейството ми, но баща ми не ни допусна в дома си. Оженихме се и създадохме щастлив дом. Година по-късно се появи първото ни дете, а след още година забременях втори път. Внезапно съпругът ми почина от инфаркт. Бях на 24 години с едно дете и очакваща второ.

Родителите ми отказаха да ми помогнат, а семейството на съпруга ми ме обвини за неговата смърт. Взеха абсолютно всичко, което той притежаваше, включително мебелите и дрехите ни. Останах без нищо, без пари и без дом.

Семейство мисионери ни прие в дома си и ми помогна да си платя секретарските курсове и разходите за живеене. След като завърших, успях да си намеря работа, с която можех да издържам двете си дъщери.

Животът ми не е лесен, но Бог никога не ме е изоставял. С каквито и трудности да съм се сблъсквала, винаги ми е помагал. Той е всичко за мен.


* Селина Муакипунда е секретар на Университета Аруша (бившия Танзанийски адвентен колеж).

[Свързан урок]

Created by ULimited®