Баща ми заяви, че ако продължавам да не му се подчинявам, с образованието ми е свършено. Помолих го да ме остави да се върна в училище. Директорът го убеди да ми разреши да остана в училище при условие, че ще ме държат по-изкъсо.

Всяка събота се подписвах в книгата на директора и после се измъквах, за да отида на църква. Бях доволна, че мога да работя в градината в неделя, а в събота да посещавам богослужението. След време директорът разбра, че не може да ме убеди да си променя възгледите. Престана да ме кара да се подписвам в книгата и да работя в градината.

Когато баща ми научи за моето непокорство, заяви, че няма защо да се прибирам у дома за ваканцията. "След като толкова много ти харесва да бъдеш с адвентистите, върви да живееш с тях", каза той, като се надяваше, че ще се откажа от тази "глупост". Църковните членове ме канеха да стоя в домовете им дори ми даваха пари за най-необходимото, като например сапун.

Продължих да ходя на училище до завършването си. Кръстих се и се сдобих с много приятели в църквата, но живеех без никаква родителска подкрепа. Запознах се с млад пастор. Опитах се да го запозная със семейството ми, но баща ми не ни допусна в дома си. Оженихме се и създадохме щастлив дом. Година по-късно се появи първото ни дете, а след още година забременях втори път. Внезапно съпругът ми почина от инфаркт. Бях на 24 години с едно дете и очакваща второ.

Родителите ми отказаха да ми помогнат, а семейството на съпруга ми ме обвини за неговата смърт. Взеха абсолютно всичко, което той притежаваше, включително мебелите и дрехите ни. Останах без нищо, без пари и без дом.

Семейство мисионери ни прие в дома си и ми помогна да си платя секретарските курсове и разходите за живеене. След като завърших, успях да си намеря работа, с която можех да издържам двете си дъщери.

Животът ми не е лесен, но Бог никога не ме е изоставял. С каквито и трудности да съм се сблъсквала, винаги ми е помагал. Той е всичко за мен.