Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Никога сама, Част І Селина Муакипунда

Събота сутринта влязох в канцеларията на директора на държавното училище, което посещавах в Танзания. Подписах се в една книга на бюрото му и секретарят отбеляза часа до името ми. Излязох от училището и минах през външната врата. Знаех, че ще бъда наказана за това, че съм напуснала района на училището, но желанието ми бе да отида на църква, независимо какво ще ми се случи, когато се върна.

Чух песен, затичах се към адвентната църква, влязох и се промъкнах на една пейка. Включих се в песента и сърцето ми се изпълни с радост.

Преди няколко месеца бях срещнала в общежитието няколко ученички от адвентната църква. Животът им излъчваше мир и любов и аз поисках да узная какво ги прави по-различни от мен. Предложиха ми да изучават Библията с мен, за да се науча да живея по-близо до Бога. Бях израснала в християнски дом и затова с радост започнах библейските уроци. Когато научих за съботата, Божия чуден дар за чадата Му, бях удивена, че никога преди не ми бе казано нищо по този въпрос. Това учение ми се стори съвсем разумно.

Разказах на родителите си какво бях научила за съботата, очаквайки да споделят моята радост, но баща ми заяви, че адвентистите са секта и ми нареди да стоя далеч от тях. Поиска от директора на училището да не ми позволява да напускам общежитието в събота, като се надяваше по този начин да прекъсне връзката ми с адвентната църква.

Бях открила нещо хубаво и не исках да се отказвам от него. Директорът ми нареди да се подписвам в една книга на всеки три часа в събота, за да е сигурен, че не ходя на църква. Заплаши да ми даде допълнителна работа, за да ме принуди да се подчинявам на желанията на баща ми. Бях намерила нещо важно и не можех да го изоставя. Пропуснах подписа в 12 ч. и директорът настоя да кажа къде съм била. И през ум не ми мина да лъжа, затова казах, че съм била на църква.

Директорът ми даде градински инструменти и ми нареди да отида на работа в голямата градина на училището. Взех инструментите и заявих, че ще отида да работя в неделя, защото нямам намерение да нарушавам съботата. Погледът на директора ми подсказа, че съм в голяма беда.

(Продължава следващата седмица)


* Селина Муакипунда е секретар на Университета Аруша (бившия Танзанийски адвентен колеж).

[Свързан урок]

Created by ULimited®