Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Църквата, която не изгоря
Ерига Виктор

Южен Судан е бойно поле от почти 40 години. Партизани постоянно нападат села, изгарят домове, изнасилват жени и тероризират населението. Много семейства са били разделени, а хиляди са загубили живота си.

В село Лоа се намира първата адвентна църква, построена в Южен Судан. Църковните членове продължили да ходят на богослужение дори след като много от техните съселяни избягали. Мъжете от църквата отказвали да се запишат в армията или да носят оръжие. Някои войници смятали, че адвентистите отказват да се присъединят към армията, тъй като подкрепят партизаните от Севера. Други им завиждали за това, че не ги принуждават да стават войници.

Веднъж група войници решили да изгорят адвентната църква, за да принудят адвентистите да се запишат във войската. През нощта започнали да палят клечка след клечка и да я хвърлят върху сухия сламен покрив. Въпреки това не можели да го запалят. Накрая един от тях казал: “Това, което правим, не е редно. Иначе щяхме да запалим църквата с една клечка.” Други започнали да спорят и накрая войниците се сбили.

След това военните решили да принудят младежите адвентисти да станат войници. В събота застанали около църквата и зачакали края на службата. Когато вярващите излезли, войниците заобиколили мъжете и ги откарали в лагера си. Там ги изправили пред командира, който започнал да ги разпитва един по един. Всеки от тях обяснил, че е доведен насила. Тогава командирът ги освободил.

Когато войниците, които били довели адвентистите, видели, че ги освобождават, заплашили, че и те ще се приберат у дома. Командирът им казал да помислят внимателно какво правят. “Ние бяхме в няколко много опасни ситуации, но Бог ни запази. Може би точно молитвите на тези адвентисти са ни спасили. Ако се отнасяте лошо с тях поради вярата им, може да се окаже, че воювате против Бога. И помнете, че денят, в който тези адвентисти избягат от селото, Божията закрила може да се оттегли заедно с тях.”

След три месеца сраженията в района станали още по-интензивни. Когато адвентистите започнали да напускат селото, другите също тръгнали с тях, защото вярвали, че най-сигурното място ще е сред Божия народ.

Молете се боевете в Южен Судан да спрат и Божият народ да се върне по родните си места и ферми.

Created by ULimited®