Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

"Благословете сина ми"
Карен Гласфорд

“Моля ви, госпожо, благословете сина ми”, помоли един човек.

Аз бях в евангелизаторски екип, който бе пристигнал в Индия да учи хората на Божието слово, да им помага да излязат от страховете и тъмнината и да ги доведе до Христовата светлина.

“Какво му има”, попитах аз.

“Ръката му не работи дълго време”, каза той и повдигна втвърдената ръка на детето. Малките пръсти се бяха свили в юмрук и отказваха да се движат.

Пъхнах си пръста в юмрука и попитах дали може да си движи пръстите. Показа, че е разбрал молбата ми и хвана пръста ми със здравата си ръка и го стисна.

“О, Господи – помолих се аз, - не знам какво този човек и синът му знаят за Теб, но те са дошли тук и молят за Твоето изцелително докосване. Момчето не може да играе като другите деца и когато порасне, няма да може да си изкарва прехраната. Моля Те, Господи, ако е волята Ти, изцели момчето и го изпълни с любовта Си...”

Едно силно стискане ме стъписа и аз се вгледах в лицето на момчето. То грееше от удивление и учудване, когато виждаше, че пръстите постепенно се изправят. След това започна да движи и китката си, която бе неподвижна допреди няколко минути. Усмивка озари лицето му и очите му засияха от радост.

Извиках едно емоционално “амин”, без да съм в състояние да кажа нищо повече. Току що бях видял как Богът на тази вселена слезе до едно оризище близо до малко индийско село и разгледа нуждата на това малко момче.

Вечер след вечер по време на събранията хората идваха да слушат Божията вест на любов. Някои подобно на момчето идваха за изцеление. Надеждата се бореше със страха, когато вземаха решение да се откажат от идолите си и да приемат Исус. Радост изпълваше сърцата им, когато осъзнаваха, че Исус е истинският Бог, Който е създал небето, земята и самите тях. С нова надежда и с нови решения започваха пътуването си към небето и към вечността.

Created by ULimited®