Сетра е юноша от Мадагаскар. Когато бил малък, баща му го водел на църква всяка събота заедно с неговите пет братя и сестри. Майката на Сетра не била адвентистка. Когато станал на седем години, баща му починал и никой повече не водел децата на църква. Семейството му преживявало големи трудности, тъй като майката трябвало да работи като шивачка, за да изкарва прехраната.

След няколко години съседи поканили децата на съботно училище. Още веднъж Сетра и братята и сестрите му започнали да ходят по цял час пеша, за да посещават съботното училище. Когато станал достатъчно голям, Сетра се записал в курса и бил кръстен. Един след друг братята и сестрите му престанали да ходят на църква и го оставили сам.

В събота всички ставали рано. Сетра отивал на съботно училище, а братята и сестрите му отивали да работят на полето. Често оставал в църквата до залез слънце, за да може да присъства на всички служби и да не попада под влиянието на светските разговори и музика.

В неделя, когато другите членове на семейството почивали, Сетра събирал дърва, които продавал на пазара. Тъй като майка му остаряла и не можела повече да работи, Сетра перял дрехите на семейството в близката река. Понякога се изкушавал да протестира за това, че върши женска работа, но решил да продължи да го прави и това да е неговата жертва от любов. Край реката пеел песни в прослава на Бога, докато перял дрехите. Молел се, докато изплаквал и изстисквал всяка дреха поотделно. След това пеел, докато носел прането до дома и го полагал на тревата да съхне.

Сетра не се притеснява да работи в неделя. Той е благодарен, че неговите братя и сестри му позволяват да ходи на църква в събота. Сетра отправя апел към световната църква да се моли за него да остане верен на Исус и членовете на семейството му да предадат сърцата си на Бога.