Джейн Бор израснала в Кения в семейство, което по традиция се покланяло на духовете. В училище тя срещнала деца адвентисти, които й говорили за Исус и пеели прекрасни християнски песни. Пожелала да се покланя на Исус, вместо на духовете, но знаела, че родителите няма да й позволят.

В училище имало часове, провеждани от пастори, които преподавали християнските доктрини. Джейн не принадлежала на нито една християнска църква, но решила да отиде в часовете на адвентистите да научи нещо повече за Исус. Започнала да желае все повече да следва Исус.

Когато завършила основното училище, родителите на Джейн пожелали да я омъжат за мъж от съседното село, когото били избрали за неин съпруг. Тя с радост научила, че този човек бил от християнско семейство. Малко след сватбата съпругът й спрял да ходи на църква, започнал да пие и й забранил да посещава богослуженията. Силно разочарована, Джейн започнала да се моли Бог да й даде възможност да Му се покланя в църква.

След четири години съпругът на Джейн бил убит и тя останала сама с две малки деца. Според местния обичай трябвало да отиде да живее при семейството на съпруга си. Джейн намерила адвентна църква наблизо, но роднините й забранили да ходи на църква в събота. Когато Джейн отказала да се омъжи за брата на съпруга си, както повелявала традицията, получила заповед да напусне семейството. Върнала се в дома на родителите си, но те не желаели да й позволят да се покланя на Бога. Джейн започнала да пости и да се моли, за да разбере Божията воля.

Един ден майката на Джейн й предложила да отиде да живее при сестра си и да потърси работа в близкия университет. С радост разбрала, че университетът бил ръководен от адвентната църква. Опаковала багажа си и отишла да живее при своята сестра. Там била свободна да посещава Църквата на адвентистите.

Тъй като не притежавала никакви особени умения, единствената работа, която могла да намери, била като помощник на строеж. Работела по много часове на ден и се връщала у дома веднъж на две седмици, за да види децата си и да даде пари на майка си. Джейн продължава да се моли да има свой дом, където да живее заедно с децата си и да ги учи на религията, която обикнала.