Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Едно малко чудо
Карен Гласфорд

Аз съм трето поколение адвентистка и дете на мисионери. Живяла съм в мисионски полета и затова приех поканата да отида в Индия за евангелизаторска дейност. Не смятах, че в Индия има нещо, което да ме изненада. Бях подготвена за бедността, с която ще се сблъскам, но не очаквах, че ще стана свидетел на Божиите чудеса, които ще бъдат извършени пред очите ми.

Стотици хора от селото дойдоха на нашите събрания, за да гледат филма за Исус, да слушат библейски разкази и да се научат как да живеят здравословно. Наблюдавах изражението на лицата им, когато разбираха, че има Бог, Който ги обича и желае да прекара вечността с тях. Очите им се изпълваха с радост, когато разбираха, че животът има цел и че надеждата е реална.

Една вечер, докато се готвех за проповедта, някой дръпна шала ми. Обърнах се и видях отчаяните очи на жена, която носеше малко момиченце на ръце. Детето махаше с ръце и се бореше за глътка въздух. Докоснах горещото от температура телце и усетих сърцебиене. Лицето на момиченцето беше посиняло и майката ме молеше да й помогна. Поставих ръка на детето си и се помолих: “Господи, помогни на това дете да диша. Облекчи страданията й и я спаси!” Детето като че ли се успокои, но все още дишаше тежко. Продължих да се моля: “Господи, това малко индийско дете не те познава, но се нуждае от изцелителното ти докосване.”

Животът на детето като че ли висеше на косъм. Вярата ми изглеждаше толкова малка, но отново се помолих: “Господи, заради това дете, заради семейството й и селото, моля те изцели я сега, за да познаят всички, че си силен и се грижиш за тях.”

В същия миг детето спря да се мъчи и заспа спокойно. Горещото й тяло се охлади и сърцебиенето отслабна.

Стоях безмълвна и поразена от това, което видях. Докато държах това малко дете, великият Бог на вселената, Който бе разделял морето и бе укротявал бури, бе слязъл в това прашно място и я бе докоснал. Държах едно чудо в ръцете си.

Много други чудеса се случиха по време на събранията в Индия. Сърца бяха променени, души бяха събрани в Божието царство. Но животът на това дете завинаги ще бъде свидетелство за състраданието на нашия велик Бог.

Created by ULimited®