Приска живее в Кения. Още преди да стане адвентистка, тя е била редовна в даването на своя десятък.

Веднъж Приска поставила десятъка си в плик и го обвила в торбичка. Помолила дъщеря си да го предаде на църковната касиерка, която живеела наблизо.

Дъщеря й предала десятъка, но касиерката не си била у дома и затова момичето дало плика на дъщеря й, която го сложила в шкаф, за да е на сигурно място. Залисана от ежедневните грижи, дъщерята забравила да кажа на майка си за десятъка.

В края на месеца касиерката написала квитанциите и забелязала, че Приска няма десятък. Тъй като знаела, че Приска никога не е задържала десятъка си, тя направо я попитала какво се е случило.

Приска разказала на касиерката как дъщеря й предала десятъка и как пликът бил поставен в шкафа. Момичето обаче не можело да си спомни в кой шкаф било поставило парите.

Касиерката потърсила плика с парите, но не го намирала. Тъй като се смятала за отговорна за Божиите пари, тя решила да възстанови липсващата сума. Приска обаче я посъветвала. “Няма нужда да заменяш Божиите пари. Те Му принадлежат и Той ще се погрижи за тях.”

След няколко месеца църквата започнала да се подготвя за регионална среща. Дяконесите подредили църквата, а църковните членове почистили домовете си. Боклукът бил събран и изгорен. След като изгорили всички отпадъци, пепелта била събрана на едно място.

На дъното на съда с пепелта имало малък опакован плик. Едно дете го намерило и го занесло на касиерката. Тя го отворила и открила липсващия десятък. Всички пари били там и нито една банкнота не била повредена. Църковните членове се зарадвали за това, че Бог запазил своя десятък.

Приска никога не се усъмнила, че Божият десятък ще бъде намерен. Бог запазил това, което било заделено като Негова собственост.