Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Без анимационни филми в събота
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Възрастните могат да говорят за трудностите след кръщението при приспособяване на живота си към библейската събота. Но какво да каже едно 11-годишно момче? Кръщението било краят на анимационните филми за Ронел Нърс, който живее в Тринидад и Тобаго. То означавало също, че трябва да каже на обичаната от него баба, че няма да ходи повече на пазар и да върши домакинска работа в събота. Нърс, сега на 25 години, компютърен консултант към Министерството на националната сигурност на Тринидад и Тобаго, пожелал да бъде кръстен по време на молитвената седмица в началното адвентно училище Маракас, намиращо се на територията на кампуса на Южнокарибския университет. Неговата несемейна майка, номинална адвентистка, го била записала в училището. Знанията му за Бога дошли от баба му, посветена християнка, която го водела на църква всяка неделя. „През онези молитвени часове открих, че в мене има някаква празнота, която преди не бях предполагал, че може да съществува – казва Нърс. – Когато говорителят отправи призив за кръщение, изпитах необходимостта да изляза отпред. Така и направих.“ Скоро след кръщението баба му се разболяла. Прекарала много време в болницата. Нърс я посещавал, насърчавал и се молел за нейното оздравяване. В събота й четял разкази за Божието чудно дело за народа Му. Вярвал, че Исус ще се погрижи за нея. „Бях напълно съсипан, когато веднъж се върнах от училище и леля ми се обади, за да ми каже, че баба е починала.“ Нърс бил на 12 години и смятал, че Бог го е изоставил. Когато обаче размислил за благочестивия живота на баба си, осъзнал, че кулминацията на евангелието е не разпъването на Исус, а Неговото възкресение и че всички, които спят в Исус, също ще бъдат възкресени. Стихът от Римляни 8:18 станал част от него. Там се казва: „Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.“ Нърс, който завършил компютърни науки в Южнокарибския университет, казва, че все още тъгува за баба си. „Вярата ми е силна след като съм този университет и в тази църква“, заявява Нърс.

[Свързан урок]

Created by ULimited®