Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
     Детски кът
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Психически тормоз заради съботата
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Майка й я поливала с вода преди съботното училище. Баща й я следвал, докато вървяла или тичала до църквата. Всеки път, когато чувала да дрънка веригата от металната кутия за съхранение на оръжие, тя се страхувала, че баща й ще я убие. „Бях много изплашена – казва Маргарет Уилфред, когато си спомня годините след кръщението си в адвентната църква. – Бях станала развалина. И до днес се стряскам.“ Сега обаче шестдесет и една годишната Уилфред, пенсионирана учителка от адвентно училище в Тринидад и Тобаго, не съжалява за нищо. „Радвам се на живота си с Бога – заявява тя. – Имам мира, който ми е необходим.“ Уилфред израснала в спазващо неделята семейство, което живеело близо до кампуса на адвентния университет в Макарак Вали. От детските си години харесвала музиката, която идвала от университетската църква в съботната сутрин. Тази музика привлякла Уилфред към евангелизационната поредица, когато била на 19 години. После била кръстена. „И тогава запознаха психическият тормоз“, разказва тях. Родителите й се вбесили. Баща й я заплашвал и я гонел от дома. Дрънкането на веригата я плашело. Страхувала се, че ще бъда бита или че може да се случи нещо още по-лошо. Баща й я следвал по пътя до църквата. „Тичах през цялото време, защото се страхувах.“ Майка й я заливала с вода, след като се обличала за църква. „Животът ми не беше никак лесен“, спомня си тя. Уилфред никога не помислила да изостави вярата си. Тя се държала за Псалм 34:7, където се казва: „Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя.“ Друг любим текст бил Псалм 27:10: „Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.“ След времето напрежението вкъщи спаднало. Уилфред получила държавна стипендия, за да продължи образованието си, и се записала в адвентния университет. После приела предложение за работа в адвентното начално училище в Маракас, където преподавала на първи и втори клас цели 35 години. „Знам, че съм зеницата на Божието око – казва тях. Той ще ме преведе през всичко.“

[Свързан урок]

Created by ULimited®