Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

От цигари до замъци, Част 1


Израснах в нерелигиозен дом в Украйна. Баща ми каза, че светът ще свърши в края на 2000 г. и аз му повярвах. Бях сигурен, че няма никаква надежда за бъдещето. Имам две по-големи сестри и тъй като родителите ми сякаш им обръщаха повече внимание отколкото на мене, аз се смятах свободен да правя каквото си поискам. От ранна възраст започнах да пуша, да пия и да опитвам наркотици. Животът на родителите ми стана труден, тъй като започнах да крада от семейството и от външни хора. Родителите ми бяха силно обезпокоени. Докато бях в друг град, за да отбия военната си служба, в родния ми град се провела адвентна евангелизация и баща ми се кръстил. След като се върнах у дома, започнах да живея съвсем необуздан живот. Майка ми се разболя от ревматоиден артрит, превърна се в инвалид и животът на родителите ми се превърна в кошмар заради мене. Баща ми помоли църквата да пости и да се моли. Чух дори майка ми, която не бе църковен член, да се моли за мене в съседната стая. Тъй като църквата не разполагаше със собствена сграда, хората често се събираха в нашата къща. По време на богослуженията аз излизах. Малко по малко интересът ми се събуди. Тези хора престанаха да се страхуват от мене и започнаме да разговаряме. След това една група от млади хора, литературни евангелизатори, дойдоха в града, за да разпространяват адвентни книги. Баща ми ме покани да се срещна с тях. В църквата на баща ми нямаше много младежи и аз си мислех, че идват само стари и болни хора, които нямат надежда. Въпреки всичко, усещах някаква празнота в сърцето си. Реших да се срещна с тези млади хора. Смятах, че ще са много странни или болнави, или че нещо ще им липсва. Когато се запознах с тях, видях прекрасни, силни, здрави младежи, които се усмихваха и бяха щастливи. Видях щастието в очите им. Усетих чистота в говора им. Внезапно осъзнах, че не те се страхуват от мене, а аз от тях. Правех наум сравнение между двете групи: 1) Старите ми приятели, които ругаеха, пиеха и пушеха; 2) тези младежи, които бяха чисти и искрени, не ругаеха и не пиеха. Можех да кажа само добри неща за тях. Литературните евангелизатори ме поканиха да разпространявам литература заедно с тях, въпреки че в джоба си имах цигари! Те ме сложиха в екип с един отговорен човек и когато тръгнахме от врата на врата, аз понякога отивах настрана да пуша. Не отварях уста, защото не исках някой да усети, че мириша на цигари. Започнах да посещавам църквата. Понякога новите ми приятели ме канеха на младежки събрания в други градове. Постепенно кръгозорът ми се разшири и изопачената картина в съзнанието ми се промени напълно. Продължението следва.

[Свързан урок]

Created by ULimited®