Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Запълване на празнотата, Част 3


Една петъчна вечер Елена плакала по време на цялата църковна служба. Един гостуващ църковен служител я видял и попитал пастора какво се е случило. Когато научил, че има проблеми със семейството си, той й предложил работа като гледачка на децата му. Елена знаела, че баща й никога няма да й позволи да работи за адвентист и затова отговорила, че ще му каже по-късно дали приема любезното му предложение. През следващата седмица Елена искала няколко пъти разрешение от баща си да работи за това семейство, но всеки път получавала отказ. „Защо не искаш да работя за тези хора? – попитала накрая тя. – Ти ми каза да търся храната си при адвентистите, а сега не ми позволяваш да работя за адвентисти.“ Накрая той й позволил да започне работа за адвентното семейство. Елена била толкова щастлива. Можела да живее при адвентисти, да посещава всички църковни служби, да се радва на семейните богослужения и да чете Библията и адвентна литература, без да се страхува от нищо. Тя израснала духовно през годината, когато живяла при семейството. След това обаче пасторът се преместил в друг град и Елена трябвало да се върне в дома на баща си. Брат й бил заминал за Испания и Елена убедила баща си да й позволи да отиде при него. Той й разрешил, тъй като бил убеден, че синът й ще я държи настрана от адвентната църква. Но когато пристигнала на автогарата, останала удивена от думите, които чула: „Хайде да отидем на църква в събота.“ Той бил започнал да посещава адвентната църква! Двамата отишли заедно на църква и не след дълго Елена била кръстена. Минало доста време, но Елена не можела да си намери работа в Испания и започнала да обмисля връщането си в Румъния. Тогава брат й я запитал: „Къде ти е вярата? Мислех, че се уповаваш на Бога!“ Елена осъзнала, че брат й я наблюдава и решила да бъде силна. Те се молили и накрая си намерила работа при семейство, което и осигурило свободна събота. Сега бащата на Елена съжалява за грубите думи, които изговорил, но продължава да настоява, че ако някога се завърне у дома, трябва да изостави религията си. А това, казва Елена, никога няма да се случи. Елена Мокану живее в Костада, предградие на Мадрид.

[Свързан урок]

Created by ULimited®