Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Запълване на празнотата, Част 2


След няколко седмици на измами Елена осъзнала, че изрича лъжи, за да се покланя на Бога и че това не е приемливо за Него. Решила да говори истината, каквито и да са последиците. Баща й подозирал какво се случва. Той наблюдавал как тя влиза в къщата на вдовицата и си тръгва половин час по-късно. Веднъж отишъл при съседката и попитал къде е дъщеря му. Вдовицата му отговорила, че си е тръгнала, но ще се върне след половин час. Тази вечер обаче Елена била толкова силно развълнувана от думите на говорителя, който описвал как Исус страдал за цялото човечество, че не могла да си тръгне преди края на службата. По пътя за дома си помислила: Ако Бог е страдал толкова много заради мене, може би и аз също ще трябва да страдам за Него. Ще бъда верна и ще се обърна към Исус за помощ. Не можела да предвиди колко скоро ще започнат страданията й. Върнала се в дома на вдовицата, изпълнена с радост след проповедта, но веднага била предупредена, че баща й е много ядосан. Видяла баща си да я чака на вратата. Започнал да й крещи и да иска обяснение за нейното отсъствие. „Бях на църкват– заявило момичето. – Хареса ми много.“ „Да не си стъпила повече в тази църква – извикал бащата. – Никога вече не ходи при адвентистите!“ Влязъл в стаята й, събрал всички религиозни книги и ги разкъсал. След това ги събрал на купчина в двора и ги запалил. Бащата използвал всички възможни средства, за да убеди Елена да прекрати тази „глупост“, но тя вече била видяла по-добрия Божи път и отказала да прояви неверие спрямо Бога. Когато го казала на баща си, той извикал: „По-добре да те убия, отколкото да имам непокорна дъщеря! Ти вече не си ми дъщеря!“ „Добре – отговорила Елена. – Ако не искаш да бъда твоя дъщеря, ще бъда дъщеря на Бога!“ Една събота Елена се събудила и видяла, че всички спят. Решила да отиде на църква въпреки заплахите на баща си, че ще бъде набита. Докато се приготвяла да излезе, той я видял: „Къде отиваш?“ „В адветната църква“, отговорило момичето. „Добре – казал той спокойно. – Но не се бави.“ Когато се прибрала, баща й я попитал: „Кой ти каза, че можеш да отидеш на църква?“ „Ти ми разреши“, отвърнала Елена. „Кога“, попитал бащата объркан. „Тази сутрин. Не си ли спомняш? Напрежението между Елена и баща й направил живота й в къщата невъзможен. Тя обаче нямала къде да отиде. Продължението следва.

[Свързан урок]

Created by ULimited®