Гостуващият англикански архиепископ погледна към коленичещия пред него свещеник, докато потапяше пръста си в купа с пепел и изрисуваше малък кръст върху челото му. Денят бе Пепелна сряда и ние се чувствахме поласкани за това, че толкова високопоставен църковен служител ни посещава в Южен Судан. Но когато дойде и моят ред да изляза отпред и да коленича, аз не се помръднах. Колегите ми свещеници ме подбутнаха да коленича и да получа кръста, но аз отказах. През всичките ми години като свещеник в Судан не бях открил някъде в Библията да се говори за подобна служба. След като не е библейска, смятах, че не трябва да участвам в нея.

Архиепископът докладва за постъпката ми и веднага бяха предприети бързи мерки. Само след два дена аз и още един свещеник бяхме уволнени поради отказа си да приемем пепелните кръстове. Десетте години на предана служба не бяха сметнати за нещо важно. Старейшините от 17-те църкви, за които се бях грижил, бяха привикани и разпитвани. Всеки, за когото бе сметнато, че ми е верен, бе освободен от църковните си задължения. Не след дълго 82 души от църковни ръководители до обикновени членове бяха уволнени или изключени.

Бях разтърсен. Какво бях направил, че да се отнесат с мене като с голяма заплаха за църквата ми? Чудех се. Беше ми забранено да влизам в църквата, която доскоро ръководех. Някои църковни членове се страхуваха, че ако ги видят да говорят с мене, също ще бъдат изключени. Чух, че и други не бяха никак доволни от това, което се бе случило.

Исках да узная истината за Бога, истината, която бе довела до уволнението ми. Всеки ден прекарвах часове наред в изучаване на Библията, търсейки Божията истина. Не след дълго семейството ми бе посетено от един далечен братовчед на име Соломон. Разговорът се насочи към духовните неща и аз го попитах в какво вярва. Соломон отговори, че е адвентист от седмия ден. Започнах да размишлявам за онова, което ми бе казал за съботата.

Бях чувал и преди за хора, спазващи съботата, но смятах, че те са като евреите и не вярват в Исус. Спомних си, че по време на следването си в семинарията бях попитал свещеника защо святият ден е бил променен от събота на неделя. Той не бе успял да даде задоволителен отговор. Някои казаха, че Исус е направил промяната; други твърдяха, че това е станало, за да се отдаде почит на Исус, Който е възкръснал в неделя. Тези отговори не ме удовлетворяваха.