Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Божията спасителна десница – Част 2


Третирането на раните било толкова болезнено, колкото самото изгаряне. Всеки ден сестрите сменяли превръзките и промивали изгарянията със солена вода. После внимателно почиствали раните, за да премахнат мъртвата кожа. Това предотвратявало инфектирането. Сестрите научили г-жа Бонда как сама да промива и да слага лекарството. Тя стояла в болницата при съпруга и сина си, за да им приготвя храната и да помага в грижите за тях.

След два месеца пастор Бонда настоял да бъде изписан. Мускулите му били отслабнали и той едва ходел, но се притеснявал за църковните членове.

След като пасторът се завърнал у дома, Джошуа останал с майка си в болницата за още четири месеца. Всеки ден майката му говорела нежно, докато почиствала и бинтовала раните. Присъствието й окуражавало момчето и му давало надежда.

За семейството било трудно да остане разделено толкова много месеци. Те не можели да се виждат, но се молели.

Шест месеца по-късно Джошуа бил преместен в болница за рехабилитация, където да продължи с допълнителна тримесечна терапия. Не можел да ходи, но се научил да използва проходилка. Майка му започнала с новото ежедневно лечение. Потапяла краката му в топла вода, след това разтягала мускулите. Било болезнено, но тя настоявала Джошуа да пее, вместо да плаче.

Най-накрая Джошуа се прибрал у дома, но майка му продължила да го лекува и да му помага да ходи. Когато видял приятелите си да играят навън, той пожелал да отиде при тях. След цяла година на възстановяване, Джошуа можел да ходи без чужда помощ.

Възстановяването на пастор Бонда също отнело много време. Увредените мускули на краката не можели да се разстягат до толкова, че той да кара велосипед. Било му много трудно да обикаля из селските църкви. Те обаче продължавали да се растат по брой на членове и по вяра.

Пастор Бонда знае, че в това изпитание Бог е бил до всеки член от семейството му, за да насърчава, благославя и изцелява. „Бог ни благославя дори в най-трудните часове - казва той. – Когато се прибрах от болницата, църквата се разрасна още повече. След пожара започнаха да идват много повече хора.

Г-жа Бонда също е благодарна за Божиите благословения по време на ужасното изпитание.“Благодаря на Бога за това, че спаси съпруга и сина ми – казва тя. – Това преживяване ме научи колко важно е да прекарваш повече време със семейството си. Не бях забелязала някои особени качества в малкия Джошуа, но ги видях, когато бяхме в болницата. Например, той има чудния талант да пее, за който не подозирах, докато не го чух да пее на болничното легло. По време на дългия престой в болницата имахме време да се сприятелим помежду си и с Бога.


* След като завърши университета Солуси в Зимбабве, Уесли Бонда е ръкоположен пастор, работещ в Малави. Докато бе в Солуси, Олива Бонда също изкара различни курсове.

[Свързан урок]

Created by ULimited®