След като завърших гимназия, работих три години като литературен евангелизатор. Веднъж посетих болница и видях човек, който ми се стори познат. Едва го познах, оказа се, че е един от предишните ми приятели по чашка. Умираше от туберкулоза и СПИН. Наблюдавах го със страх, докато той лежеше в безсъзнание. Беше прекалено късно да му говоря за Христос. Осъзнах, че ако се бях възпротивил на Божия призив, сега може би аз щях да лежа там. Приятелят ми от миналото умря само няколко дни по-късно. Това преживяване затвърди убеждението ми, че трябва да откликвам на Божия призив винаги щом го чуя. Отлагането може да означава смърт.

Имах планове да бъда литературен евангелизатор до края на живота си. Нали точно печатното слово ми бе повлияло да приема Христос. Местните ръководители обаче ме поканиха да се грижа за три църкви. Не бях обучен за проповедник и никога не бях вършил тази работа. Мъчех се да разбера дали трябва да приема поканата, тъй като имах убеждението, че тя няма да ме води в посоката, в която смятах, че ме води Бог. Накрая приех.

След като служих няколко години, конференцията настоя да се запиша в университета Солуси. По време на летните ваканции провеждах евангелизаторски събрания всеки път, когато получавах покана. Разпространи се новината, че не отказвам, в резултат на което получих още много покани. Открих, че точно това ми харесва.

По време на една евангелизация говорител ни призова да разширим плановете си за начина, по който Бог може да ни използва. „Не се ограничавайте – каза той. – Не ограничавайте и Бога.” Думите на говорителя бяха като предизвикателство към мене. Как бих могъл да разширя плановете си за онова, което Бог очаква от мене? Той беше направил вече за мене повече, отколкото предполагах, че е възможно!

След няколко месеца ме поканиха да проведа евангелизационни събрания в Южна Африка. Погледнах календара и разбрах, че датите, които ми предлагат, съвпадат с последните ми изпити. Поради молитвата си Бог да разшири моите планове, не казах на хората в Южна Африка за тази дилема, но започнах да постя и да се моля Господ да направи възможно заминаването ми. Вярвах, че ще отвори врата пред мене. Знаех, че датите на събранията не могат да се променят, но същевременно знаех, че не мога да променя графика за изпитите. Бог се намеси и аз научих, че изпитите са преместени с цяла седмица. Стана възможно да си взема изпитите и да замина за Южна Африка.

Евангелизаторските събрания бяха голямо благословение. Деветнадесет души предадоха живота си на Бога. Със сигурност Бог бе разширил моята територия и плановете ми и един грешник се превърна в инструмент на Божията сила.