Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Нищо друго освен вяра – Част 1


Джон израснал с мисълта, че Бог го призовава да стане пастор. Когато се опитвал да пренебрегне или да избяга от този призив, откривал, че не може да го направи.

В Зимбабве е почти невъзможно студентите да си намерят работа и затова Джон трябвало да разчита на майка си, която да му плаща училищните такси в зимбабвийския адвентен университет Солуси.

Джон обичал евангелизаторската работа и по време на ваканциите се впускал в различни мисионски програми. Провел няколко кратки евангелизационни поредици в различни църкви по време на една от ваканциите и с радост видял как 100 души приемат Христос.

Върнал се у дома, за да се подготви за учебни занятия, като очаквал таксите да са заплатени, но открил, че не са. Майка му обяснила, че нейните стоки не се продават. „Може би ще трябва да пропуснеш един семестър”, предложила тя на сина си.

„Не се безпокой – отговорил й Джон. – Бог е Този, Който ме призова да Му служа, и Той ще ми помогне с училищните такси.”

Опаковал си багажа, целунал майка си за довиждане и се качил на автобуса за Солуси. Пристигнал там, без да има пари за билет за връщане. Нямал нищо друг освен вярата си.

Тъй като пристигнал в Солуси прекалено късно, за да се регистрира, Джон останал за една вечер в стаята на свой приятел в общежитието. Деканът нямал особено желание да му предостави стая без финансово обезпечение. Той обаче познавал Джон и накрая се съгласил. „Ето ти ключа – казал деканът. – Ако обаче не успееш да си платиш до утре, ще трябва да се изнесеш.”

Джон му благодарил и внесъл багажа си в стаята. Преди да го разопакова, коленичил и се помолил: „Господи, благодаря Ти за времето, което ми даде в тази стая. Ако не ми платиш таксите, ще трябва да напусна утре. Всичко зависи от Тебе. Амин.”

Джон чул, че негова позната евангелизаторка – сестра Джеремая, провежда събрания в университета и решил да я посети. „Плати ли си таксите”, попитала го тя.

„Не – отговорил Джон честно. – Майка ми няма пари. Дойдох, за да се помоля за разрешаване на проблема.”

„Нека не искаме пари от Бога – предложила сестра Джеремая. – Нека просто да Му благодарим за това, че е дал парите, от които се нуждаеш.” Двамата коленичили и сестра Джеремая благодарила на Бога за парите, с които Джон все още не разполагал.

Парите не дошли през деня. Докато Джон се разхождал из кампуса, няколко приятели го попитали как вървят нещата. Той не им разказвал за финансовите си затруднения, но отговарял с усмивка: „Всичко е наред. Бог ръководи нещата.”

Едно момиче знаело за проблема на Джон. Опитала се да му подскаже да спре с учението, но той заявил: „Не се опитвай да ме обезсърчаваш. Бог ще се погрижи.

До вечерта нищо не се случило. Джон отново представил ситуацията пред Бога и си легнал.


* Продължението следва.

[Свързан урок]

Created by ULimited®