Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Всичко съдейства за добро


Подобно на много млади хора в Африка, Сиока напуснал родното си село и се преселил в голям град, за да търси работа. Живеел с роднини и изпращал всяка спестена стотинка на овдовялата си майка и на двамата си по-млади братя.

Музиката било това, което отначало го привлякло към събранията на пастор Мбена, но след като чул историята за Исус, Сиока не можел да спре да мисли колко прекрасно би било да бъде заедно с Него на небето. Какво ли ще е там, чудел се той – никога да не си гладен, тъжен, самотен или уплашен.

След приключване на събранията, Сиока решил да се върне у дома и да се запише да учи, за да може някога също да стане пастор. Местният старейшина, който трябвало да се погрижи за присъствалите на евангелизацията, сметнал, че Сиока е загубил интереса си, след като напуснал града. Сиока работел каквото можел да намери, за да плаща за училищните такси, като в същото време се грижел и за семейната градина. Тази година обаче не паднал дъжд. Селяните с мъка наблюдавали как реколтата вехне и умира. Понякога се задавали облаци и дори падали капки дъжд, но все още липсвал напояващият дъжд, който давал живот на пустата земя.

Гладът бил страшен. Много хора умрели, а още повече, включително Сиока, се разболели. Когато видяла, че ще умре, в отчаянието си майка му го завела до болницата в най-близкия град. Точно там го намерил пастор Мбена, който посещавал някои от църковните членове.

След като чул за събитията в църквата, слабото лице на Сиока засияло и той казал шепнешком. „Бог е добър, пастор Мбена. Той ми спаси от гладна смърт и сега ще мога да видя как тези хора се кръщават. Ще дойдеш ли и в моето село?“

„Да, Сиока, трябва да дойда в селото ти и да проведем евангелизаторски събрания, за да могат хората там да чуят за Исус“, отговорил пасторът радушно.

„Те вече знаят за Исус, пасторе“ - уверил го Сиока. - Там има 25 души готови за кръщение. Разказах им всичко, което научих по време на събранията. Научих ги и на песните. Срещахме се всяка събота. Дори в най-лошите дни на глада ние се молехме и Бог отговаряше на молитвите ни. Той ме доведе тук, за да мога да те намеря. Кога ще дойдеш?“

Пастор Мбена не можел да повярва на ушите си. Момчето, което нямало почти никаква възможност да учи, било станало Божи проповедник! След като Сиока се почувствал достатъчно добре, за да се върне у дома, пасторът го придружил. Посетил хората и открил, че наистина били добре обучени. Колко прекрасен бил денят, когато Сиока и неговите 25 новоповярвали приятели се кръстили.


* Историята е записана от Шарлот Ишканян.

[Свързан урок]

Created by ULimited®