Където и да отиде Сонг Сунгсаб, хората го проследяват с поглед, а понякога дори тръгват след него, но това не му пречи, тъй като споделя една вест.

„Идеята се зароди, докато разнасях литература от врата на врата – разказва Сунгсаб. – Ние я разпространяваме, но някои просто я изхвърлят.”

Веднъж Сунгсаб решил: „Искам хората да разберат истината и затова стратегията ми ще бъде да представя нещо, което веднага да ги накара да надникнат в сърцевината на Тройната ангелска вест, а именно – съботата.”

Сунгсаб се свързал с местна рекламна фирма и си поръчал плакат, който да се закрепва на гърба. С големи жълти букви на син фон било написано, че Божият ден = седмия ден = събота. Имало и други по-малки надписи около основната вест.

Той носи плаката на гърба си всеки ден, докато кара велосипед на път за работа и обратно към дома. Често го носи, когато се разхожда из парка и понякога е приятно изненадан от коментарите.

Когато видят плаката, хората проявяват любопитство и го четат на глас. Наоколо винаги има минувачи, които коментират надписа.

„Съботата е важна вест и изпитваща истина. Има много начини за разпространяване на тази вест, но аз съм си изнамерил стратегия”, казва Сунгсаб.

Когато размисля за тази уникална форма на евангелизация, Сунгсаб си спомня за два библейски примера: 1) Йона, който бил изпратен да обикаля из големия град, провъзгласявайки вест на покаяние; и 2) израелтяните, които били един мълчалив свидетел, докато обикаляли около Йерихон.

„Идеята е – казва той, - по този начин да разпространявам истината за съботата ефективно и разбираемо.”

Когато за първи път започнал да носи плаката за съботата, Сунгсуб се безпокоял, че хората могат да имат враждебно отношение или да проявят осъдителност. Вместо това той с радост чува как мнозина се заинтересуват от вестта му.

„Веднъж, докато носех плаката в метрото, един човек ме последва. Накрая ми каза: „Знам, че е истина. Има ли църква, която да спазва съботата?”

При друг случай Сунгсаб се разхождал с плаката в парка един съботен следобед и при него дошли две семейства. „О, ти сигурно си от църквата на адвентистите от седмия ден. Не сме ходили на църква отдавна. Къде е църквата? Търсехме я!”

Освен възрастните, децата също с интерес наблюдават човека с плаката и често тръгват след него, стига родителите им да разрешат.

„Понякога хората ме питат как успявам да нося този плакат – признава си Сунгсаб. – Не съм достатъчно смел и трябва да се държа много добре, тъй като нося важна вест. Умът ми също трябва да е спокоен и затова аз се моля усърдно, след което усещам спокойствие и изпълване със силата на Святия Дух. Виждам, че тази опитност променя и укрепва характера ми.”

Идеята става популярна. Наскоро един старейшина от църквата на Сунгсаб поискал да си направи същия плакат.

„Чувствам се щастлив – твърди Сунгсаб. – Търся изгубените овце. Стратегията ми е проста – само един поглед и надписът завинаги се запечатва в умовете им. Когато някой поиска, аз му давам и литература...”

Този проект е пилотен и кой знае какви ще са резултатите?