Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Да се бориш със сенките, Част 1


Млад човек на име Авва, който живее в село в Северна Монголия, се почувствал безсилен да спре житейското си пропадане. Един приятел обаче му говорил за Бога. Ето и неговото лично свидетелство.

Преда да стана християнин, живеех светски начин на живот. Пиех, пушех и крадях. Никога не се замислях дали това, което правя, е добро или лошо. Такава бе моята същност и аз го вършех съвсем естествено.

Веднъж започнах да пия с приятели. Напих се много преди тях и загубих съзнание. Когато се събудих, видях, че съм сам. Приятелите ми си бяха отишли. Излях с несигурна стъпка от къщата да ги търся.

Намерих ги в дома на един от тях. „Защо ме оставихте?”, попитах разгневен.

„Беше заспал – отговори един от тях. – не можахме да те събудим.” Дадоха ми още едно питие. Внезапно почувствах как се свличам и губя съзнание.

Събудих се в полицейския участък гол и изстинал. По ръката ми имаше кръв, а гърбът ме болеше. Не знаех какво се е случило. Разбрах от полицая, че съм арестуван за нарушаване на обществения ред. Каза ми, че съм крещял и заплашвал хората и че съм счупил няколко прозореца с юмрук. Това обясняваше кръвта по ръката ми.

Един мъж, който стоеше до полицая, каза, че съм удрял по вратата му и съм го заплашвал. Не си спомнях абсолютно нищо.

Дадоха ми дрехите и аз се облякох. Липсваха обаче обувките. Когато си ги поисках, те ми отговориха, че при арестуването ми не съм бил с обувки.

В полицейския участък влезе и една жена, за да подаде жалба против мене. Каза, че съм счупил прозорците на дома й. Извиних се и обясних, че не си спомням да съм чупил нещо. Пожелах да видя прозорците и полицаят ме отведе до нейния дом. Под един от счупените прозорци намерих обувката си.

Отидох до другата къща със счупени прозорци и там намерих втората обувка. Разбрах, че съм виновен. Собственикът на къщата разказа как съм заплашвал да убия всички. Гонил съм хората по улицата и съм ги замерял с камъни.

Друг разказа как съм потропал на вратата, но след като съм видял отражението си на стъклото, съм започнал да се боря с него. Когато излязъл да види какъв е този шум, аз съм започнал да се бия с него. Той избягал и се обадил на полицията. При идването на полицаите съм започнал да се бия и с тях. Като че ли слушах истории за някой обладан от демони.

Платих глобата и се съгласих да сменя счупените прозорци. Дори обещах никога повече да не пия. Но само след три дни отново се напих. Като че ли не можех да спра. Осъзнах какви проблеми създавах на майка ми, с която живеех. Работех, но вместо да й давам пари за храна, аз купувах алкохол.

Дългогодишният ми приятел Даба бе отишъл да работи в столицата и там бе станал християнин. Когато се върна в селото, започна да ми говори за моето пиянство. Тъй като бяхме приятели, слушах съветите му и кимах с глава, но вътрешно се присмивах на всичко, което казваше. Смятах, че вярата му в Бога е глупост.


* Продължението следва

[Свързан урок]

Created by ULimited®