Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Родителите ви трябва да се гордеят с вас!


„Застреляха кучето ми! – съобщи просълзеният Брайдън на приятеля си Пейтън. – Ще дойдеш ли да говориш на погребението му?”

Дванадесетгодишният Пейтън никога не бе ходил на погребение, но искаше да помогне на приятеля си и да направи всичко, което пожелае. „Планирах всичко. Положено е в двора ми. Двамата с Брайдън изкопаха гроба.” След като Пейтън изрече надгробното слово, момчетата поставиха вътре чинийката на кучето, нашийника му и малка гумена играчка, преди да запълнят гроба.

Когато Пейтън и семейството му се преместили в квартала, момчето се запознало с Брайдън и научило за трудностите, които преживява у дома. „Казах му, че съм християнин и споделих вярата си с него – разказва Пейтън, - след което той ми каза, че иска да опита!”

Брайдън започнал да прекарва повече време в дома на Пейтън и често да остава да преспива, особено в петък вечер, за да може да отиде на следващия ден на църква заедно със семейството. Не след дълго един братовчед на Брайдън на име Хънтър също пожелал да остава при Пейтън. „Така спяхме по трима в една стая”, обяснява Пейтън.

Макар че стаята на Пейтън е малка, сърцето му е голямо. Той се сприятелил с друг съсед на име Уайът, чийто баща се бил самоубил. На 13-годишна възраст Уайът бил изключен от няколко училища, а майка му не знаела какво да прави с него. Пейтън прекарвал доста време с Уайът и го канел при Приключенците и на църква заедно с другите момчета. Майка му обаче не го пускала.

През следващите три години Пейтън често споделял вярата си с Уайът и веднъж, след като чул, че семейството може би ще се мести, Уайът дал на Пейтън и на сестра му Сторми една бележка. Тя е толкова ценна, че Пейтън я пази в семейния сейф.

Скъпи Пейтън и Сторми,

Преди да си заминете, искам да ви благодаря. Когато ви видях за първи бях, бях загубил всякаква посока. Спрях да ходя на църква и нямах намерение да е връщам там. След като се сприятелихме, аз се опитвах да се правя на смелчага, но вътре в себе си исках да бъда като вас. Когато настъпи трудният период и аз загубих баща си, разговорите с вас ми носеха утеха. Научих за Бога благодарение на вас. Вие бяхте и все още сте мои герои, вдъхновение и модел за подражание. Родителите ви трябва да се гордеят с вас, тъй като вие ми помогнахте да намеря Исус.


* Всички имена на децата от квартала са променени.

[Свързан урок]

Created by ULimited®