Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

“Това не е мечето Йоги!”


Тъй като живее в тропическата държава Пуерто Рико, Паола никога не си представяла, че е възможно някога да отиде в Аляска. „Това е някъде там далече – казва Паола. – Човек никога не си мисли, че може да стигне до там, защото е много далеч.”

Когато екипът за набиране на персонал от Конференцията Аляска пристигнал в университета Уола Уола, щата Вашингтон, търсейки работници за летния лагер, Паола решила да се включи. Тя била наета и през лятото станала спасител по бреговете на езерото Алекнагик край лагера Поларис.

„Въобще не очаквах такова нещо – признава Паола. - Представях си сняг и иглута, а всичко бе страшно красиво и зелено. Тя обаче преживяла и други изненади освен природните красоти. По време на началното обучение персоналът бил предупреден за честата поява на мечки в лагера. „Обясниха ни, че тези мечки съвсем не са като мечето Йоги [герой от детски анимационен филм] - спомня си Паола. – Макар че бяхме предупредени, повечето от нас си мислеха: Това си е просто една мечка.”

Внезапно Паола забелязала, че мечка влиза в лагера. Искала да я снима и бързо взела фотоапарата. Погледнала надолу, докато вървяла към езерото и се вцепенила. Точно пред нея стояла гризли.

„Всичко спря. Не чувах нищо. Останалите бяха в спалното помещение и никой не ме виждаше. Мечката също стоеше неподвижна. Единствената ми мисъл беше: „Това съвсем не е Йоги.”

Внезапно мечката се запътила към контейнера за боклук и Паола тръгнала бързо към лагера. „Понякога не знаеш колко страшно е дадено нещо, докато не го видиш лице в лице”, казва момичето.

Работата в лагера й отворила очите, признава Паола. „Осъзнах, че не съм вече дете. Децата бяха в лагера, а аз трябваше да се грижа за тях.”

Понякога й се струвало, че е много трудно да прокара разделителната линия на авторитета. „Когато възникваха проблеми, аз се научих да маневрирам и да не ги карам да се чувстват неприети или пренебрегнати. Работех с тях така, че да осъзнаят, че е необходимо да спрат да се цупят и да се върнат при останалите, които се забавляваха. Трябваше да има известен респект, за да знаят, че имам авторитет, но въпреки това да им е приятно да идват при мене, когато възниква проблем – особено духовен. В лагера Поларис всички занимания имат духовен аспект.”

[Свързан урок]

Created by ULimited®