Тъй като живее в тропическата държава Пуерто Рико, Паола никога не си представяла, че е възможно някога да отиде в Аляска. „Това е някъде там далече – казва Паола. – Човек никога не си мисли, че може да стигне до там, защото е много далеч.”

Когато екипът за набиране на персонал от Конференцията Аляска пристигнал в университета Уола Уола, щата Вашингтон, търсейки работници за летния лагер, Паола решила да се включи. Тя била наета и през лятото станала спасител по бреговете на езерото Алекнагик край лагера Поларис.

„Въобще не очаквах такова нещо – признава Паола. - Представях си сняг и иглута, а всичко бе страшно красиво и зелено. Тя обаче преживяла и други изненади освен природните красоти. По време на началното обучение персоналът бил предупреден за честата поява на мечки в лагера. „Обясниха ни, че тези мечки съвсем не са като мечето Йоги [герой от детски анимационен филм] - спомня си Паола. – Макар че бяхме предупредени, повечето от нас си мислеха: Това си е просто една мечка.”

Внезапно Паола забелязала, че мечка влиза в лагера. Искала да я снима и бързо взела фотоапарата. Погледнала надолу, докато вървяла към езерото и се вцепенила. Точно пред нея стояла гризли.

„Всичко спря. Не чувах нищо. Останалите бяха в спалното помещение и никой не ме виждаше. Мечката също стоеше неподвижна. Единствената ми мисъл беше: „Това съвсем не е Йоги.”

Внезапно мечката се запътила към контейнера за боклук и Паола тръгнала бързо към лагера. „Понякога не знаеш колко страшно е дадено нещо, докато не го видиш лице в лице”, казва момичето.

Работата в лагера й отворила очите, признава Паола. „Осъзнах, че не съм вече дете. Децата бяха в лагера, а аз трябваше да се грижа за тях.”

Понякога й се струвало, че е много трудно да прокара разделителната линия на авторитета. „Когато възникваха проблеми, аз се научих да маневрирам и да не ги карам да се чувстват неприети или пренебрегнати. Работех с тях така, че да осъзнаят, че е необходимо да спрат да се цупят и да се върнат при останалите, които се забавляваха. Трябваше да има известен респект, за да знаят, че имам авторитет, но въпреки това да им е приятно да идват при мене, когато възниква проблем – особено духовен. В лагера Поларис всички занимания имат духовен аспект.”