В юношеските си години Соломон не бил особено схватлив. Той допускал неговите връстници да влияят на живота му и започнал да пуши и да употребява наркотици. Правел експерименти с всеки наркотик, който можел да намери, и често изпитвал слабост, тъй като не се хранел. Наркотиците били единственото, от което се интересувал.

Соломон и приятелите му често се събирали, пушели и приемали наркотици. Създали си банда и често се биели с други юноши. Веднъж, когато бил под въздействието на наркотик, грабнал голям нож и замахнал към баща си. Чул глас да му казва: „Спри!” и изпуснал ножа, сякаш бил от нагорещено желязо.

„Помогнете ми, моля ви!”, извикал той. Семейството му го изпратило в болница да се лекува, но там го задържали само няколко дена.

Бабата на Соломон постоянно се молела за него и го насърчила да отидат заедно на църква и той да остави Бог да го излекува. Соломон отишъл и там почувствал как Божията любов го докосва. Продължил обаче да взема наркотици още 10 години. Баба му и баща му починали. Двамата, които се опитвали да му помогнат, не били вече около него. Накрая Соломон престанал да бяга от Бога. Предал Му живота си. Толкова много години му били необходими да чуе Божия глас.

Соломон не знаел коя църква да посещава. Опитал няколко и накрая отишъл при адвентистите. Там видял как пасторът кръщава мъж и веднага осъзнал какво трябва да направи. Отишъл при пастора и поискал да бъде кръстен. Изучавали заедно основните учения, след което Соломон бил кръстен.

Покаянието му било истинско. Той служи на своята църква и на Бога с радост и усърдие като дякон и старейшина. Няколко души от семейството му предали сърцата си на Христос поради неговото свидетелство.

Наскоро провел собствена евангелизация, при която довел седем души до Исус.

Завършил е счетоводство, но е избрал по-обикновена работа, която да му помага да общува с хора, на които да говори за Бога. Соломон споделя вярата си в автобуса и на улицата. „Години наред бях подтикван да взимам наркотици, а днес Бог ме подтиква да проповядвам”, казва той. Има огромно желание да използва по най-добрия начин времето, което е отделил за Бога.