Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Виждам с вяра
Разказано на Енох Иглесиас от Виктор Вергара

Роден съм в много бедно семейство в градче на север от Меделин, Колумбия. Поради бедността си имахме доста труден живот. В града ни няма достатъчно вода, електричество и телефонни комуникации. Къщите ни са направени от кал, излята около бамбукови пръчки, тъй като няма други строителни материали.

Когато минават пътници, обикновено се чудят как въобще сме живи. Всички изглеждат гладни. Дори кучетата са само кожа и кости. В селото познаваме само глада, усилния труд, болестите и смъртта.

В детските ми години родителите ми позволяваха да си играя по хълмовете в близост до нашия дом. След като навърших 11 години, започнах да помагам в работата на семейството. Събирахме сладки картофи и банани, а аз се грижех и за кравите.

В селото започна да се разпространява болест. Тя беше толкова заразна, че лекарите отказваха да ни посещават, за да ни лекуват. Аз се разболях, но се възстанових. Забелязах обаче промяна в зрението си – всичко ми изглеждаше жълтеникаво, след това се замъгли, а накрая престанах да виждам.

Звуците се превърнаха в моето средство за „гледане”. Слушах телевизора на вуйчо ми, който се захранваше с акумулатор, и разбрах, че животът не е толкова труден на други места. Тази реалност ме накара да се чувствам още по-зле. Започнах да се самосъжалявам и да ненавиждам живота си на трудности и страдания.

За щастие майка ми е адвентистка, а вярата й - силна. Докато постепенно губех зрението си, нейната вяра се превърна в моя сила. Тя ме научи да се уповавам на Бога. На 15 годишна възраст, две години след като ослепях, аз бях кръстен.

Записах се в училище за слепи, което посещавах шест месеца, след което се върнах в редовното училище. Поради слепотата ми имах нужда от повече години, за да завърша, но аз проявявах упорство.

През лятото работех като литературен евангелизатор. Мой братовчед ме насочваше от врата на врата и аз разговарях с хората за надеждата, която биха могли да имат в Исус. Избрах да работя в бедните квартали, защото смятах, че там има много хора, които се нуждаят от Бога и от надежда. Те искаха книгите ми и се радваха, тъй като знаеха, че по този начин също ми помагат.

Докато бях юноша, изпитвах гняв и озлобление поради глада и бедността в семейството ми. След като ослепях, изпитвах още по-силен гняв и озлобление, чудейки се защо всички тези лоши неща ми се случват. Няколко лекари ме прегледаха и един дори ме оперира, но не успяха да възстановяват зрението ми.

Сега виждам с вяра. Когато се научих да се уповавам на Бога, осъзнах, че Той не гарантира лесен живот. Бог обаче обещава да бъде с нас по време на земния ни живот и ако сме верни, ще ни даде вечен живот.

Няколко души пожелаха да изучаваме заедно Библията. Те искат да опознаят Исус и също като мене да споделят за Неговата сила. Ако съм сляп, за да печеля другите за Исус Христос, тогава искам да съм добър пример, за да могат хората да виждат Исус чрез моята вяра.


* Виктор Вергара беше втора година студент по теология в Колумбийския адвентен университет в Меделин по време на написването на тази история.

[Свързан урок]

Created by ULimited®