Към Мене погледнете   
и спасени бъдете...
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!! 

 Адвентната българска мреж@

Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден


  Главна страница
     Седмичен урок
     Проповеди
     Молитвена група
     Опитности
      Преса
      Радио
      Телевизии
      Новини
      Новини - архив
      Обяви
      Връзки
     Библейски
     Адвентни църкви
     Залез слънце
      Книги, уроци
      Телевизия
      Видеотека
      Радио
      Аудио
      Видео
      Музика
      Презентации
      Събития
      Магазин
     Детски кът
     Разкази
     Поезия
     Статии
     Венци отговаря
Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Арестуван, Част II
Джовани Залдивар

В ареста ни претърсиха и ни взеха останалите покани. След това полицаят си записа нашите имена и адреси и имената на училищата, където учим. Намекна, че задържането ни ще бъде докладвано в училищата и един ден вероятно няма да можем да се запишем в университет.

Междувременно жената се върнала в църквата и разказала на всички какво се е случило. Репетицията на хора веднага се превърнала в молитвено събрание, в което всички вярващи потърсили Божията закрила над нас.

Майка ми и пасторът тръгнали за парка в опит да ни намерят, но никой не знаел къде са ни отвели. Тогава отишли в централното полицейско управление и поискали да разберат къде се намираме. Отначало им казали, че не знаят, но пасторът настоял да бъдем незабавно намерени. След няколко телефонни обаждания офицерът му обяснил, че сме в ареста за юноши, който се намира на около километър и половина от тях.

Вътре в ареста някои от момичетата започнаха да плачат. Бяхме там вече от няколко часа без храна или вода. Слънцето залязваше и ние започнахме да пеем. Така смелостта ни се възвърна. Внезапно чух гласа на майка ми, която спореше с офицера, който ни беше задържал.

След няколко минути друг офицер влезе и ни каза, че можем да си вървим. Когато обаче си поискахме поканите, полицаите ни казаха, че няма да ни ги върнат.

По пътя за църквата се спрях и извадих няколко покани от чорапа си, където ги бях скрил. Обясних на майка ми и на всички останали, че докато полицаите не гледаха, аз ги бях взел от бюрото.

Всички се засмяха и докато вървяхме към църквата, раздадохме останалите покани.

Когато се върнахме, останахме изненадани колко много църковни членове се бяха събрали, за да се молят за нас. Всички слушаха внимателно, докато им разказвахме какво се е случило. Накрая групата се помоли още веднъж, за да благодари на Бога, че ни е запазил. Помолихме се най-вече за офицера, който ни беше арестувал и за полицаите, които ни пазиха, Бог да ги напътства и те да дойдат в нашата църква, за да чуят вестта за свободата в Христос.


* Джовани Залдивар беше гимназист по времето, когато този материал бе написан. Той желае да учи инженерни науки и да помага за построяването на църкви в Куба.

[Свързан урок]

Created by ULimited®